ПРИБРАМ СЕ СРЕЩА С БОМ
Що се отнася до Прибрам, през 70-те години са се натрупали достатъчно
доказателства, за да го убедят, че неговата теория е правилна. Покрай това той е
изпробвал идеите си в лабораторията и е открил, че единични неврони в
двигателната кора реагират избирателно на ограничен по ширина сектор от честоти,
откритие, което допълнително потвърждава неговите изводи. Въпросът, който
започва да го безпокои, е: „Ако картината на реалността в нашите мозъци изобщо не
е картина, а холограма, на какво е холограма тя?" Дилемата, поставяна от този
въпрос, е аналогична на това да снимате с фотоапарат „Полароид" група хора,
седящи около маса и, след като проявите снимката, да откриете, че вместо хора има
  само някакви мъгляви облаци на интерференчни картини, разположени около
масата. И в двата случая е основателно да се попита: „Коя е истинската реалност -
привидно обективният свят, преживяван от наблюдателя/фотографа или мъглявината
от интерференчни структури, записани от камерата/мозъка?"
Прибрам разбира, че ако холографският модел на мозъка бъде доведен до
неговия логически край, той отваря вратата за възможността обективната реалност -
светът на чашките с кафе, планинските изгледи, брястовете и настолните лампи, -дори да не съществува или най-малкото да не съществува по начина, по който ние
смятаме, че го прави. Възможно ли е, пита се той, да е вярно това, което мистиците
твърдят от векове, че реалността е мая, илюзия, а това, което е извън нас, да е
  реално една безбрежна, резонираща симфония от вълнови форми, едно „царство на
честотите", което се трансформира в света, какъвто го познаваме, само след като
навлезе в нашите сетива?
Съзнавайки, че разрешението, което търси, може да лежи извън територията
на неговата научна област, той се обръща за съвет към своя син физик. Той му
препоръчва да се запознае с работата на друг физик на име Дейвид Бом. Когато
Прибрам го прави, той целият се наелектризира. Защото не само намира отговора на
своя въпрос, но и открива, че според Бом цялата вселена е холограма.

ГЛАВА ВТОРА
Космосът
КАТО ХОЛОГРАМА
Не можеш да не се изумиш от степента, в
която [Бом] е способен да избяга от тесните
калъпи на научната условност и да се изправи
сам с една съвършено нова и буквално
необятна идея, която притежава и вътрешна
съгласуваност, и логическата сила да обясни
твърде многообразни феномени на
физическия опит от една напълно неочаквана
гледна точка.
...Това е една теория, която е толкова
интуитивно удовлетворяваща, щото много
хора смятат, че ако вселената не е, каквато я
описва Бом, то тя би трябвало да стане
такава.
Джон П. Бригз и ф. Дейвид Пийт
Огледалната вселена
Пътят, който води Бом до убеждението, че вселената е структурирана като
холограма, започва от самата граница на материята, в света на елементарните
частици. Неговият интерес към науката и към начина, по който работят нещата, се
появява рано. Като момче, израснало в Уилкис-Бар, щата Пенсилвания, той
изобретява некапещ чайник и баща му, преуспяващ бизнесмен, го подтиква да се
опита да извлече полза от идеята. Но след като научава, че първата стъпка в
подобно начинание е да ходи от врата на врата по домовете, за да провери пазарния
  интерес към изобретението, интересът на Бом към бизнеса намалява.
Не изчезва обаче интересът му към науката и неговата изумителна
любознателност го кара да търси нови висоти за покоряване. Най-предизвикателната
от тях той открива през 30-те години на XX в., когато постъпва в Пенсилвания Стейт
Колидж, защото именно там за пръв път бива омаян от квантовата физика.
Не е трудно да разберем как се случва това. В сърцевината на атома физиците
откриват скрита чудна нова земя и в нея неща, много по-удивителни от тези, с които
се сблъскват Кортес или Марко Поло. Това, което прави този нов свят тъй
интригуващ, е, че всичко в него изглежда толкова противоречащо на здравия разум.
Той изглежда повече като земя, управлявана чрез магьосничество, отколкото като
разширение на природния свят, една реалност от типа Алиса-в-страната-на-чудесата,
в която тайнствени сили задават нормата и всичко логическо е преобърнато.
Едно от поразителните открития на квантовите физици е, че ако разбиваме
материята на все по-малки и по-малки парченца, в крайна сметка ще стигнем точката,
в която тези парченца - електрони, протони и т. н. - повече не притежават
отличителните черти на обекти. Например мнозина от нас си представят електрона
като някаква миниатюрна сфера или като сачма за въздушна пушка, която се движи в
кръг с голяма скорост, но нищо не може да бъде по-далеч от истината. Макар че един
електрон може понякога да се държи сякаш е компактна малка частица, физиците са
открили, че той буквално не притежава измерение. За повечето от нас е трудно да си
го представим, защото всичко на нашето равнище на съществуване притежава
измерение. И все пак, ако се опитате да измерите ширината на един електрон, щеоткриете, че това е невъзможна задача. Електронът просто не е обект от рода на
тези, които ние познаваме.
Друго откритие на физиците е, че електронът може да се проявява или като
частица, или като вълна. Ако изстреляте един електрон към екрана на изключен
телевизор, когато той докосне фосфоресциращите химически вещества, които
покриват стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка. Единичната точка на
въздействие, която оставя електронът върху екрана, ясно разкрива типичната за
частица страна на тяхната природа.
Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се
разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в
пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши
неща, които никоя частица не може. Ако бъде изстрелян към бариера, в която са
направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата. Когато
вълноподобни електрони се сблъскат, те дори създават интерференчни картини.
Електронът, като някакъв герой от приказките, който непрекъснато си мени формата,
може да се проявява или като частица, или като вълна.
Тази типична за хамелеона способност е обичайна за всички елементарни
частици. Тя е присъща и на всички неща, за които някога се е мислело, че се
проявяват изключително като вълни. Светлината, гама лъчите, радиовълните,
рентгеновите лъчи - всички те могат да се променят от вълни в частици и обратно.
Днес физиците смятат, че елементарните явления не следва да бъдат
класифицирани като само вълни, или само частици, а като някаква отделна категория
неща, които са винаги някак си и двете. Тези неща са наречени кванти, а физиците
смятат, че те са основният материал, от който е направена вселената*.
Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими
доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като
частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че
когато примерно един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна, физиците са в
състояние да стигнат до това заключение, тъй като са изнамерили хитроумни
стратегии за проследяване как се държи един електрон, когато не е наблюдаван
(трябва да се отбележи, че това е само една интерпретация на данните и не е
заключението на всички физици - както ще видим, самият Бом предлага различно
тълкуване).
Отново това изглежда повече като магия, отколкото като вида поведение,
който ние сме свикнали да очакваме от природния свят. Да си представим, че имате
топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако поръсите с талк цялата
  пътечка за боулинг и изтъркаляте такава „квантова" топка към кеглите, тя ще трасира
единична линия през талка, докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се
търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг
престава да трасира линия и вместо това оставя широк вълнов шлейф, подобно на
  вълнообразните ивици на пустинна змия, докато се движи на верев по пясъка. Подобна ситуация е сравнима с тази, в която попадат квантовите физици,
когато за пръв път откриват данни, че квантите се сливат в частици само когато са
наблюдавани, физикът Ник Хърбърт, който подкрепя тази интерпретация, казва, че
това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно
неопределена и непрестанно течаща квантова супа". Но винаги, когато се обърне и се
опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в
обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният
цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката начовешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато. „По
същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата
реалност - казва Хърбърт, - защото всичко, до което се докоснем, се превръща в
материя."

Нещо повече за квантите :

Терминът квант идва от на латински: quantum, в мн. ч. „quanta“, което значи „колко“, „какво количество“. Квант по принцип означава известно количество от нещо. Но думата най-често се употребява в едно по-тясно значение, възприето в съвременната физика. Там квант означава нещо неделимо, нещо безкрайно малко и най-често елементарна единица. Например „светлинен квант“ е елементарната единица светлина, която се нарича и „фотон“. В словосъчетания като „квантова механика“, „квантова оптика“ и подобни, той показва, че това са специализирани раздели на тези науки.

Зад този термин може да се открие фундаменталната идея, че една физична величина може да бъде „квантувана“. Това означава, че тя може да има само точно определени числови стойности, поне в определена област. На български, за такава величина по-често се казва не „квантувана“, а „с дискретни стойности“. Например енергията на електрона, свързан в атома, е дискретна. С това се обяснява стабилността на атомите и материята изобщо.

За вълновата функция :

Вълновата функция е математически инструмент, използван в квантовата механика, за описване на физични системи. Това е функция на пространството, описваща възможните състояния на системата чрез използване на комплексни числа. Законите на квантовата механика описват как вълновата функция се изменя във времето.

Стойностите на вълновата функция са вероятностни амплитуди - квадратът на вълновата функция дава плътността на вероятността за присъствие на частицата в дадена точка от пространството.

Например, за атом с един електрон, като водорода или йонизирания хелий, вълновата функция на електрона дава пълно описание на поведението на електрона. Тя може да бъде разложена на серия от атомни орбити, даващи основните възможни вълнови функции. За атоми с повече от един електрон както и за системи с множество частици вълновата функция описва вероятностите за тяхното разположение.

Тук става дума, че елементарните частици са свързани пряко в измерение, което ние не можем да видим, нито да усетим - поне съзнателно

:) Изключително точно казано

Тази книга промени доста от възгледите ми за света и живота. Сега знам, че нищо не е такова каквото го виждам. Всичко е една мозъчна проекция.

Действително - в това триизмерно пространство мозъкът играе ролята , но аз ще допълня, че и извън него е холограмна проекция - чак до Първоизточника ;)

Чела съм я няколко пъти откакто излезе у нас, и винаги ме впечатлява с нещо ново. Много от нещата, които са описани в нея, разбира се, ги знам от други места и отпреди, но е направена страхотно увлекателно!

Ре 21.. Първоизточника на цялата тази холограма /която ние възприемаме със съзнанието си/ е същото това Съзнание но не ограничено от нищо. Нека да цитирам Артур Авалон"Когато съзнанието възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост. “Това е начинът, по който Върховния гледа на Вселената – под формата на точка ” Кой е този Върховен, ами това е Съзнанието неограничено от нищо. Какво имам предвид под ограничения, имам предвид МАТЕРИЯТА-защото има граници, МИСЪЛТА-защото е в пряк контакт с нея, и УМА - защото неможе да надскочи себе си. Забележете, че когато говоря за съзнанието /с малки букви/ имем предвид ума, това е ограниченото съзнание, то възприема света три-измерен, докато Съзнанието с главна буква имам предвим Чистото Съзнание, то е неограничено от нищо /представлява чист интелект, съзнателна /осъзнала / себе си Сила.

:) Абсолютно - да ! Особено при положение , че човек има и свои опитности , потвърдили холографския модел .

Остава ми само да се съглася с казаното . И може би да добавя само : Съзнанието има нужда от тази игра-илюзия на холографски принцип ;)

И ще ти кажа защо нужда от нея. Ума /съзнанието/ както ти казах е ограниченото. Хомо сапиенс, мислещия човек не е върха на Еволюцията. Нямам предвид дарвиновата стъкмистика. Еволюция като осъзнаване на това какво сме, израстване е връщане към първоизточника. Тоест от Чисто съзнание, /временно в илюзия/ към Чисто съзнание. Човека не е края на стълбицата защото има материална форма. Ние преживяваме Материялна действителност. Но нашето материално тяло е уникална възможност, чрез ума си да осъзнае цялата тази ХОЛОГРАСКА МАТРИЦА в която Неограниченото съзнание се е забулило и съответно да преживеем друго действителности, като ментална, психична и т.н ..Възможност която започва с Избор, а избора е знание, знанието коео предначертава ПЪТЯ. Пътят към осъзнаване на Това което си Ти.

Разбира се . Изказах с малко по-различни думи същото в постинга http://universalnite000.blog.bg/drugi/2010/03/31/da-si-spomnim-koi-sme.520923

Чел съм книгата и трябва да кажа че вътре се правят изключително разюздани твърдения и всичко почива на базата на хипотезите. Сред научната общност тази книга срещна доста критика заради необоснованите твърдения и разминаванията м/у реалните и дадените в книгата факти. Така че имайте едно на ум като я четете.

.......... ?!?!...........

Всеки си има път, Не е неоходимо да има логика за теб :)

;) На място казано .....

Заслужава да се чете няколко пъти!:):):)

:) Наистина невероятна книга , действа като тоник за съзнанието на търсещите . Благодаря ти :)

Космосът като холограма - на нашите възприятия за него, проектиращи извънсетивно познание в картини...

:) Да , нали неслучайно се казваше , че ние сме "сънищата на Бога" ...

в момента просто сме осъзнати в последният пласт на Бога /материялният пласт/. Ние като Ум /ограничено съзнание/ изпитваме материална действителност.В момента когато осъзнаем, че материята и мисълта са еднакви по същност, стигаме до вторият пласт от океана на Непроявения Бог. Това е Вират, светът на мислите и идеите, в който изпитваме ментална действителност. С разширяване на съзнанието можем да постигнем останалите 5 пласта на Бога и в крайна сметка да се слеем с него.

Да , всичко е на основа осъзнаване . Не е изключено да има и още пластове извън споменатите 7, но те да са в латентно състояние . Последното е лично мое предположение .

аз съм, чел че има! Има още две действителности, след сливането с непроявеният бог. Когато, човек постигне Непроявеният Бог /Атман/, и се слее с него. Човек разбира, че освен това битие има друго непроявено Битие.

В момента съм в начални опити за медитация, след успокояване на ума си, на менталният ми екран се появява нещо като звезда /слънце/. Но след това се стряскам и спирам да медитирам. :) Мисля, че това е Вират, менталният пласт.