И ЗРЕНИЕТО
Е ХОЛОГРАФСКО
Споменът не е единственото нещо, което мозъкът може да обработи
холографски. Друго откритие на Лешли е, че зрителните центрове на мозъка са също
удивително устойчиви на хирургическо изрязване. Той открива, че дори след като се
отстрани до 90% от зрителната кора (частта от мозъка, която възприема и тълкува
това, което окото вижда) на плъх, животното все още може да изпълнява задачи,
изискващи сложни зрителни умения. По същия начин проведено от Прибрам
изследване разкрива, че до 98% от оптичните нерви на котка могат да бъдат
прерязани, без сериозно да се накърни нейната способност да изпълнява сложни
зрителни задачи3.
Това е все едно да вярваме, че публиката в някое кино може да се наслаждава
на филма дори и след като 90% от филмовия екран липсва, а неговите експерименти
отново са предизвикателство спрямо стандартното разбиране за принципите на
работа на зрението. Според водещата тогава теория между образа, който вижда
окото, и начина, по който той е представен в мозъка, има абсолютно (едно към едно)
съответствие. С други думи, смята се, че когато гледаме квадрат, електрическата
активност в нашата зрителна кора също приема формата на квадрат.
Въпреки че открития от типа на тези, направени от Лешли, като че ли слагат
край на тази представа, Прибрам не е доволен. Докато е в Йейл, той замисля серия
експерименти, за да разреши въпроса, и прекарва следващите седем години във
внимателно измерване на електрическата активност в мозъците на маймуни, докато
те изпълняват различни зрителни задачи. Той открива, че не само не съществува
никакво съответствие едно към едно, но липсва дори забележим модел на
последователността, в която електродите се възбуждат. Той пише за своите
открития: „Тези експериментални резултати са несъвместими с възгледа, че един
подобен на снимка образ се проектира върху повърхността на кората.
 Щом устойчивостта на зрителната кора към хирургическо изрязване показва,
че подобно на паметта зрението също е разпръснато, и след като Прибрам се
запознава с холографията, той започва да се пита дали и то не е холографско.
Характерният за природата на холограмата принцип „цялото във всяка част"
несъмнено изглежда обяснява как може да бъде отстранена толкова голяма част от
зрителната кора, без това да повлияе на способността за изпълняване на зрителни
задачи. Ако мозъкът обработва образите, като използва някакъв вид вътрешна
холограма, дори едно малко парче от холограмата може все още да възстанови
целостта на онова, което окото вижда. Това обяснява също липсата на каквото и да е
абсолютно съответствие между външния свят и електрическата активност на мозъка.
Освен това, ако мозъкът използва холографски принципи за обработване на
зрителната информация, тогава не би имало по-голямо абсолютно съответствие
между електрическата активност и вижданите образи отколкото това между
безсмислената спирала от интерференчни картини върху една холографска
фотоплака и образът, закодиран в нея.
Остава само въпросът какъв вълноподобен феномен би могъл да използва
мозъкът, за да създава такива вътрешни холограми. Веднага щом си задава този
въпрос, Прибрам се досеща за един възможен отговор. Известно е, че
електрическите съобщения между нервните клетки на мозъка (невроните) не
протичат самостоятелно. Подобно на малки дървета, невроните имат клончета, и
когато дадено електрическо послание достигне края на едно от тези клончета, то го
излъчва навън, както вълната в езеро. Тъй като невроните са много плътно
натъпкани, тези разширяващи се електрически вълнички - също вълноподобен
феномен - постоянно се наслагват една върху друга. Когато Прибрам си припомня
това, той осъзнава, че те несъмнено създават едно почти безкрайно и
калейдоскопично множество от интерференчни картини, а те на свой ред може би
придават на мозъка неговите холографски свойства. „Холограмата си е била там през
цялото време, предвид вълноподобната природа на свързването между мозъчните
клетки -отбелязва Прибрам. - Просто ние не сме били наблюдателни и
съобразителни, за да го разберем.
ДРУГИ ЗАГАДКИ,
ИЗЯСНЯВАНИ ЧРЕЗ
ХОЛОГРАФСКИЯ
МОДЕЛ НА МОЗЪКА
Прибрам публикува първата си статия за възможната холографска природа на
мозъка през 1966 г. и продължава да разширява и усъвършенства своите идеи през
следващите няколко години. Докато го прави и след като други изследователи се
запознават с неговата теория, бързо става ясно, че разпръснатата природа на
паметта и зрението не е единствената неврофизиологична загадка, която може да
бъде обяснена чрез холографския модел.
Необятната човешка памет
Холографията обяснява също как нашите мозъци могат да съхраняват толкова
много спомени върху такова малко пространство. Блестящият физик и математик от
унгарски произход Джон фон Нойман веднъж пресмята, че в хода на един средно
дълъг човешки живот мозъкът запаметява информация от порядъка на 2,8 х Ю20 (280
000 000 000 000 000 000) бита. Това е потресаващо количество информация и
изследователите на мозъка отдавна се стараят да се доберат до механизъм, който да
обяснява подобни огромни възможности.
Интересно е, че холограмите също притежават фантастичен капацитет за
съхраняване на информация. Чрез променяне на ъгъла, от който двата лазера
облъчват холографската плака, става възможно да се запишат множество различни
образи върху една и съща повърхност. Всеки записан по такъв начин образ може да
бъде възстановен просто като се освети фотоплаката с лазерен лъч под същия ъгъл,
под който е бил записан от първоначалните два лъча. Като прилагат този метод, изследователите са изчислили, че на един квадратен инч (=6.45 кв. см) филм може да се съхрани количеството информация, което се съдържа в 50 Библии ! .....

Колко нови неща научавам :) , ще го прочета още поне 2 пъти .

Точно като теб съм - и аз се научавам на ново ;)

След като холографският мозък може да запаметява такова огромно количество информация, как се обяснява невъзможността на някои хора да запаметяват?
Как се обяснява запаметяването чрез другите сетивни органи, освен зрението?

Някой хора не могат да запеметяват заради определени заболявания, а запаметяването чрез другите сетивни органи би трябвало да се осъществява по сходен принцип. Запаметяват се аромати, звуци и дори усещане от допир. Информацията от сетивните органи достига до мозъка където бива запаметявана. Може тя да е израз на опредлено събитие - например при усещане на определен аромат ние получаваме спомен за нещо което ни се е случило в миналото, може и система от определен звуци, аромати и др. усещания да провокират нашата памет. Нека не забравяме и т.нар. механична памет у човека - повторението на определено движение при определени еднакви условия води до механично запаметяване на движението и при попадане в сходни условия човек може да реагира без да се отчете момента реакция на мозъка. Както има и т.нар. условна памет - например ние не помним постоянно, че трябва да дишаме или сърцето трябва да бие. Да не забравяме и генетичната памет. Така, че ще завърша с това, че паметта у човека е един много сложен процес изграден на базата на сложното взимодействие между типовете памет и учените едва сега започват да разбулват една по една загадките стоящи пред тях!

HAVE A FAITH!

Казва се и се пише: някоЙ човек и някоИ хора!!!

Четейки коментар 4 видях, че са изброени почти всички хипотези . От себе си ще добавя нещо от заниманията с йога - за самскарите : КАКВО Е САМСКАРА?

Вритти (водовъртеж, мисловната вълна) се издига в ума-океан. Тя е активна за определен момент. След това потъва под прага на нормалното съзнание (в несъзнанието). От повърхността на съзнанието, където се е задържала за известно време, тя потъва надолу в подсъзнателния ум (читта). Там тя продължава да действа подсъзнателно и се превръща в самскара (впечатление; минала наклонност, обитаваща подсъзнанието, бел. ред.). Едно съзнателно действие, независимо дали познавателно, емоционално или волево – приема потенциална и скрита (сукшма и авякта) форма, точно под прага на съзнанието. Това е самскара.

ПАМЕТТА – СЪЖИВЯВАНЕТО НА САМСКАРАТА

Самскарите (впечатленията) са запечатани в подсъзнателния ум или читта. Подсъзнанието е известно още като несъзнаваното. Субективният ум, подсъзнателният ум, несъзнателният ум и читта са синоними. Мястото на подсъзнателният ум е в малкия мозък. Можете да си спомните за минали преживявания от склада на самскарите в подсъзнателния ум. Миналото е запазено (там) дори и в най-малките подробности. Дори и частичка (от него) не е загубено. Когато фините самскари се появят на повърхността на съзнателния ум във формата на голяма вълна; когато минала вритти (вълна, модификация на ума, бел. ред.) се появи на повърхността на съзнанието отново чрез процеса на спомняне, това се нарича памет или смритти. Никакво спомняне не е възможно обаче без помощта на самскарите.

КАК СЕ ОБРАЗУВА САМСКАРАТА

Преживяването на сетивно ниво потъва надолу в дълбините на подсъзнанието (читта) и там се превръща в ‘самскара‘ (впечатление). Самскарата на едно преживяване се образува или развива в читта, в момента в който умът изпита нещо. Няма разлика между настоящата опитност и образуването на самскарата в подсъзнанието. Всяка специфична опитност оставя специфична самскара. Паметта на специфичната опитност произлиза единствено от една конкретна самскара, която пък е образувана от самата специфична опитност.

Когато за пръв път видите и опитате един портокал, вие придобивате знание за портокала. Запознавате се с вкуса му. Запознавате се с обекта – портокал. Моментално в подсъзнанието се заражда една самскара. По всяко едно време тази самскара може да създаде спомен за обекта – портокал, и знанието за него. Въпреки че обектът и актът на познанието са разграничими, все пак те остават неразделни.

Отлично , знаеш български . А нещо по темата няма ли да кажеш , или това е доста непонятно за теб, анонимен ?

с теорията за "частицата-вселена"!!! В това виждам смисъла на универсалното информационно поле. Може би съм екзалтирана, но интуитивно усещам, че в скоро време пособността да се черпи информация по нетрадиционните методи ще нарастне неимоверно. Поздравлениея за постинга.

и това е най-голямото ни предизвикателство,изкуство,шанс,....за еволюция на душите ни.

:) тази истина започва да си пробива път и ще даде ново разбиране за взаимовръзките във вселената . Благодаря ти !

:) Ние си го знаем, сестро ....

Няма такова нещо като неможене да се запамети. Това е добре обяснено в книгата. Всяка информация, възприемана и съзнателно, и подсъзнателно, заема своето място в човешкия мозък и не само там. Всяка клетка на тялото носи тази информация (прочети за фракталите!)- и тя ще се прояви във онзи критичен за теб момент, когато наистина имаш нужда от нея. Дотогава се складира в човешката система подобно натурии в един гараж, където с години си захвърлял всичко, което ти попадне. В определен момент - изясниш ли своята духовна принадлежност и заработиш спиритуално в тази насока, всички тези "случайни" натурии ще заемат своето точно място, на точния рафт в "гаража". И ще ти бъдат под ръка при нужда.

Това е вероятно значението на израза "услужлива памет". Но защо двама души получили една и съща информация, по един и същи начин, не могат да я ползват / при нужда/ пак по същия ред. Единият намира бързо на "рафта", това, което му трябва, Другият го намира по-трудно, трети изобщо не го намира? От какво зависи услужливостта на паметта?

"Няма такова нещо като неможене да се запамети"
Няма да споря, защото нямам нужните познания за това, но тогава изрази като " Имам добра памет" и "Трудно запаметявам" се оказват абсолютно безмислени.
Мисля, че всеки човек има определен капацитет за умишлено запаметяване.

A dano da stane v blizkite godini...da evoiulirame po skoro,4e moqta samskara suvsem 6te zapo4ne da izblednqva...Ima da se 4udq v ogledaloto..otkude poznavax tazi jena...:)))

Твоята самскара, Милейди, няма да изчезне никога! Тя е! в холографската Вселена

nali zatova iskam da evoiuliram po burzo...da otida tam,za da si q zaredq....:))))

Набора от инструменти за работа с паметта ги има всеки, но човек ги развива индивидуално взависимост от условията на средата в която живее. Човешкият организъм е сложно изграден и има уникалната функция да се адаптира към условията на обкръжаващата го среда, като дава предимство на тези свой способности, които биха му помогнали и оставя другите малко по-назад. Ще дам пример със спортистите лекоатлети - те може и да не могат да решат бързо определена логическа задача, но пък имат силно развита механична памет и лесно запаметяват движения, които за обикновенният човек е доста трудно дори да повтори, а понякога и невъзможно, защото просто са поставени в среда която изисква такъв тип памет!