:) Привет !
Основното в пътя , водещ към себе си е да се избягват крайностите . Една крайност неизменно бива последвана от друга поради липсата на мъдрост.

какво означава да намериш убежище в себе си?

Да мислиш самостоятелно и да притежаваш смелостта и куража да живееш според вярванията си, независимо от трудностите, които матрицата се опитва да ти противопоставя - това е истинскoто убежище ...

Няма ли вероятност да станем твърде затворени и саможиви, търсейки "убежище в себе си"?

:) На въпроса с въпрос : а има ли дефиниция за прекалено затворени и саможиви , която да е универсална за всеки ?

или най–кратко казано всички ще се превърнем в отшелници...:)

Поздравления за постинга,Нео Нула! Споделям:))
И все пак, илюзия превърната в мечта, се постига:))

:) Сега не е времето на отшелниците . В преден коментар визирах какво имам предвид с убежище в себе си

:) Привет !
Ще ти споделя едно скорошно откровение в отговор на твоя коментар :
Въображението е в основата на една многоизмерна представа . Именно то е способ, чрез който напускаме ограниченията на този тесен остров, който е прието да се нарича "свой живот" ...

Когато не се потвърди от реалността... Трябва една хармония във всичко, която трудно се постига - и без крайности, както вече е казано.

:) За хармонията е неоспоримо .... а за това, което имам предвид с въображение - многоизмерността на съзнанието ни , която не е фокусирана в един живот с едно тяло . Благодаря ти и слънчево настроение !

Ако това е, което си имал предвид, то съм съгласна и ми е известно.