Постинг
20.03.2012 11:07 -
Усещането за вечността
Още с влизането си в къщата на Монаха гостът започна :
- Идвам при вас, защото искам да ми разкажете за Вечността ! Омръзна ми този живот , в който се блъскам като в бетонна стена …
- Кой може да опише вечността с думи – спокойно отговори Монаха . – Винаги би било непълно , субективно . Вие искате описание на нещо, което опира до усещане . И все пак – ако искаш да стигнеш до усещането за вечността – подражавай на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година нагоре срещу течението .
Гостът се замисли :
- Добре , Монахо , но това предполага много трудности и скъсване на обвързаности . Не знам дали ми е по силите , все пак съм човек …
- Не, не човек , а съзнание , приело облика на човек – с усмивка каза Монаха . – Ако свободно правите тази разлика – ще ви е по-лесно да усетите Вечността . Човешките инкарнации дават възможност за осъзнаване . С напредъка се разбира преходността на човешката слава и могъщество, както и на човешката ( а не универсалната , непритежателна ) любов . Ето защо накрая сте като празна обвивка – без суетни надежди , лелеяни заблуди и дребнави желания …. За сега смятам, че това ви е достатъчно като повод за размисъл . Довиждане !
Гостът изчака Монаха да се прибере в къщата си и излезе. На пейката отвън го чакаше неговия верен приятел . Той веднага го попита :
- Научи ли това, за което беше дошъл ?
Гостът кимна . След известно време каза :
- Ти нали преди години тренираше бойни изкуства и получи накрая най-високата степен ? Моля те, опитай да си спомниш какви чувства изпитваше към учителя си като начинаещ .
Приятелят му нямаше навик да се замисля много за чувствата си. Замисли се и след малко започна провлачено :
- Много обичах учителя си , навремето той бе един от най-добрите . Но когато застанехме един срещу друг и той без никакво усилие избягваше и най-ловките ми удари, а в следващия миг ме пращаше в прахоляка, пак го обичах, но и в същото време го мразех заради недостижимото му превъзходство .
Гостът се усмихна уморено .
- Благодаря ти , приятелю ! Днешната ми среща с Монаха пообърка доста духа ми . А ти успя така ясно да изразиш с думи онова, което сам не смеех да изрека .
- Идвам при вас, защото искам да ми разкажете за Вечността ! Омръзна ми този живот , в който се блъскам като в бетонна стена …
- Кой може да опише вечността с думи – спокойно отговори Монаха . – Винаги би било непълно , субективно . Вие искате описание на нещо, което опира до усещане . И все пак – ако искаш да стигнеш до усещането за вечността – подражавай на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година нагоре срещу течението .
Гостът се замисли :
- Добре , Монахо , но това предполага много трудности и скъсване на обвързаности . Не знам дали ми е по силите , все пак съм човек …
- Не, не човек , а съзнание , приело облика на човек – с усмивка каза Монаха . – Ако свободно правите тази разлика – ще ви е по-лесно да усетите Вечността . Човешките инкарнации дават възможност за осъзнаване . С напредъка се разбира преходността на човешката слава и могъщество, както и на човешката ( а не универсалната , непритежателна ) любов . Ето защо накрая сте като празна обвивка – без суетни надежди , лелеяни заблуди и дребнави желания …. За сега смятам, че това ви е достатъчно като повод за размисъл . Довиждане !
Гостът изчака Монаха да се прибере в къщата си и излезе. На пейката отвън го чакаше неговия верен приятел . Той веднага го попита :
- Научи ли това, за което беше дошъл ?
Гостът кимна . След известно време каза :
- Ти нали преди години тренираше бойни изкуства и получи накрая най-високата степен ? Моля те, опитай да си спомниш какви чувства изпитваше към учителя си като начинаещ .
Приятелят му нямаше навик да се замисля много за чувствата си. Замисли се и след малко започна провлачено :
- Много обичах учителя си , навремето той бе един от най-добрите . Но когато застанехме един срещу друг и той без никакво усилие избягваше и най-ловките ми удари, а в следващия миг ме пращаше в прахоляка, пак го обичах, но и в същото време го мразех заради недостижимото му превъзходство .
Гостът се усмихна уморено .
- Благодаря ти , приятелю ! Днешната ми среща с Монаха пообърка доста духа ми . А ти успя така ясно да изразиш с думи онова, което сам не смеех да изрека .
Русия помогна на Италия, не ЕС, не САЩ!
Какво е „Съвет за приобщаващ капитализъм...
Сериозна грешка? Новото име на Facebook ...
Какво е „Съвет за приобщаващ капитализъм...
Сериозна грешка? Новото име на Facebook ...
Снощи една скъпа приятелка тук ми помогна да се замисля за някой неща. Днес, написаното от теб, ме подтикна да ги разбера и осмисля напълно. Ако знаехме само, как нашето его е най-добрият ни приятел, но и най-големият ни враг... И ето, стигам до извода, че повечето искаме и се стремим да бъдем учители, не ученици. А истината е, че да бъде учител е готов, само онзи, който е готов да бъде ученик. Благодаря ти, беше ми приятно, а и полезно да прочета! И светло пролетно възраждане!:)
цитирай:) Привет , Надя !
Радвам се , че косвено съм помогнал с моя разказ ... Интересното е, че аз никога не съм имал учители , това ми отвори очите за истината да нямам авторитети . Без съмнение , по пътя има достатъчно препятствия :)
цитирайРадвам се , че косвено съм помогнал с моя разказ ... Интересното е, че аз никога не съм имал учители , това ми отвори очите за истината да нямам авторитети . Без съмнение , по пътя има достатъчно препятствия :)
universalnite1neo написа:
:) Привет , Надя !
Радвам се , че косвено съм помогнал с моя разказ ... Интересното е, че аз никога не съм имал учители , това ми отвори очите за истината да нямам авторитети . Без съмнение , по пътя има достатъчно препятствия :)
Радвам се , че косвено съм помогнал с моя разказ ... Интересното е, че аз никога не съм имал учители , това ми отвори очите за истината да нямам авторитети . Без съмнение , по пътя има достатъчно препятствия :)
:) Аз ти благодаря, мили Нео! Моето "его" е много силно, индивидуалист съм, "единак" и добре, че не съм мъж - щях да бъда със сигурност доста по-неприятно същество.:))) Но, с ръка на сърцето - истината е, че в този живот приех един единствен човек за мой учител. Името му е Христо Фотев. Но това е дълъг разказ. Тук, в блога, срещнах приятелки, които ще ме променят към добро. Може би и от възрастта, но ще го приобщя към себе си това проклето "иго - его".:))) Нещо като да "осиновиш" див кон, да поемеш грижата за него.:) Ето, виждаш ли какви признания навръх пролетното равноденствие. Благодаря ти за смисления и мъдър постинг... Поздрави на Андромеда от Венера!:) До скоро, Нео!:)
:) Всяка среща е насока за промяна , подписвам се под това твърдение .
Егото не е толкова непревзимаема крепост , колкото изглежда на пръв поглед . Сигурно помниш какво споделих преди като откровение : "Защо ли още е трудно да се разбере : колкото повече се блъскаш, толкова по-малко постигаш и колкото повече придобиваш, толкова по-малко притежаваш ???"
Поздрави за Венера с хармония в началото на пролетта ! :)
цитирайЕгото не е толкова непревзимаема крепост , колкото изглежда на пръв поглед . Сигурно помниш какво споделих преди като откровение : "Защо ли още е трудно да се разбере : колкото повече се блъскаш, толкова по-малко постигаш и колкото повече придобиваш, толкова по-малко притежаваш ???"
Поздрави за Венера с хармония в началото на пролетта ! :)
Мисля, че ще е от полза.:) Защо избрах именно този човек за мой учител - истината е, че той ме "избра" за свой ученик преди да разбера за това. Не защото бе поет. Защото естествено пътищата ни се срещнаха. И малко преди да си отиде от този свят - (изпратен от трима президенти, но преживял последните години от живота си в оскъдица и притеснения за насъщния), ми каза две неща:
"Аз нямам врагове." и "Не е важно да сме живи и здрави. По-важно е да бъдем."
Та, затова споделих, развълнувана от твоята притча, че учител може да бъде само онзи, който може да бъде ученик.:) И кръгът се затваря. Егото е памет за всичко, което сме били, сме и ще бъдем. Това, разбира се е метафора. Благодаря ти за гостоприемството.:) Радост и вдъхновение!
цитирай"Аз нямам врагове." и "Не е важно да сме живи и здрави. По-важно е да бъдем."
Та, затова споделих, развълнувана от твоята притча, че учител може да бъде само онзи, който може да бъде ученик.:) И кръгът се затваря. Егото е памет за всичко, което сме били, сме и ще бъдем. Това, разбира се е метафора. Благодаря ти за гостоприемството.:) Радост и вдъхновение!
За което благодаря ! :)
Да, кръгът се затваря , а с това ме накара да се сетя за друго мое откровение , което все още не съм споделял тук и сега му идва реда : " Знаете ли коя е най-голямата конспирация, от която произтичат всички останали ? Това е Изначалната идея !!! Именно тя ни е създала илюзията да се възприемаме като нещо отделно , да спорим, да защитаваме или отхвърляме идеи . А всъщност сме си едно и също нещо - важното е , че има игра-илюзия ;) Точно това имаше предвид Исус, когато каза , че е седнал на трона на Отца ;) В този смисъл - и аз съм Бог , и ти си Бог , и всичко е Бог , разликата е , че едни са го осъзнали, а други - още не ;) "
цитирайДа, кръгът се затваря , а с това ме накара да се сетя за друго мое откровение , което все още не съм споделял тук и сега му идва реда : " Знаете ли коя е най-голямата конспирация, от която произтичат всички останали ? Това е Изначалната идея !!! Именно тя ни е създала илюзията да се възприемаме като нещо отделно , да спорим, да защитаваме или отхвърляме идеи . А всъщност сме си едно и също нещо - важното е , че има игра-илюзия ;) Точно това имаше предвид Исус, когато каза , че е седнал на трона на Отца ;) В този смисъл - и аз съм Бог , и ти си Бог , и всичко е Бог , разликата е , че едни са го осъзнали, а други - още не ;) "
Да, измислицата е част от човешката природа, но тя е природна "измислица". Никога не трябва да забравяме това - Благодаря ти за дисковидността на спомена.:)
цитирай:) Моля , за мен също бе удоволствие !
цитирайЕдна китайска представа за вечност...
Нека си представим, че цялата планета Земя е направена от стомана. Веднъж на хиляда години покрай Земята прелита една лястовичка и я докосва с крилце. Когато лястовичката изтърка цялата планета - ще е изминал един миг от вечността.
Но нали миговете във Вечността са безброй...
цитирайНека си представим, че цялата планета Земя е направена от стомана. Веднъж на хиляда години покрай Земята прелита една лястовичка и я докосва с крилце. Когато лястовичката изтърка цялата планета - ще е изминал един миг от вечността.
Но нали миговете във Вечността са безброй...
:) Привет и благодаря за това хубаво сравнение . Да , наистина са безброй тези мигове - всеки от тях е частица от непрекъснато обновяващия се пъзел на проявеното съзнание . Тук си спомням за една особено сполучлива мисъл на Х. Дж. Уелс :
Единствената разлика между времето и което и да било от трите пространствени измерения е, че нашето съзнание се движи покрай него.
цитирайЕдинствената разлика между времето и което и да било от трите пространствени измерения е, че нашето съзнание се движи покрай него.
Човек открива много нови неща, а аз открих един нов човек!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10700
Блогрол
1. Основен блог
2. Галацея
3. Системи за движение на НЛО
4. Извънтелесно преживяване
5. Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят"
6. За фотонния лъч и неговото влияние
7. Планетата след края на Атлантида
8. Науката : лъжи и прикрити истини
9. Луната - позната и непозната
10. 2012 - мнения, очаквания, пророчества
11. Да си спомним кои сме
12. Еволюцията във възприятията
13. За 2012, акаша и манипулациите, свързани с тях
14. Всемирната хармония - инж. Петьо Христов
15. Voyage through space and galaxies
16. Приятна музика за медитация - Karunesh
17. Боб Фрисъл - "В тази книга нищо не е вярно"
18. Хранене и карма - penchoan.blog.bg
19. astro.com
20. alexmunro.blog.bg - много и разнообразно инфо
21. читанка.инфо
22. Начален откъс на "Холографската вселена" - забележителна книга !
23. Мигел де Сервантес - Дон Кихот де Ла Манча
24. Кирлианова фотография
2. Галацея
3. Системи за движение на НЛО
4. Извънтелесно преживяване
5. Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят"
6. За фотонния лъч и неговото влияние
7. Планетата след края на Атлантида
8. Науката : лъжи и прикрити истини
9. Луната - позната и непозната
10. 2012 - мнения, очаквания, пророчества
11. Да си спомним кои сме
12. Еволюцията във възприятията
13. За 2012, акаша и манипулациите, свързани с тях
14. Всемирната хармония - инж. Петьо Христов
15. Voyage through space and galaxies
16. Приятна музика за медитация - Karunesh
17. Боб Фрисъл - "В тази книга нищо не е вярно"
18. Хранене и карма - penchoan.blog.bg
19. astro.com
20. alexmunro.blog.bg - много и разнообразно инфо
21. читанка.инфо
22. Начален откъс на "Холографската вселена" - забележителна книга !
23. Мигел де Сервантес - Дон Кихот де Ла Манча
24. Кирлианова фотография