Николай Бернщайн - Танцьорът като вълнова холограма


МАТЕМАТИЧЕСКИЯТ ЕЗИК НА ХОЛОГРАМАТА
Докато теориите, които дават възможност за разработването на холограмата,
са формулирани за пръв път през 1947 г. от Денис Габор (който по-късно спечелва
Нобелова награда за своите постижения), в края на 60-те и началото на 70-те години
на XX в. теорията на Прибрам получава още по-убедителна експериментална
подкрепа. Когато Габор формулира за пръв път идеята за холографията, той не е
мислил за лазери. Целта му е да подобри електронния микроскоп, тогава примитивен
 и несъвършен уред. Неговият подход е математически, по-конкретно той използва
дял от висшата математика, изнамерен от един французин на име Жан Б. Ж. Фурие
през XVIII в.
Опростено казано, това, което разработва Фурие, е математически начин за
превръщане на всеки модел, без значение колко сложен, в език на прости вълни. Той
показва също как тези вълнови форми могат да бъдат обратно превърнати в
първоначалния модел. С други думи, също както телевизионната камера превръща
един образ в електромагнитни честоти, а телевизионен приемник превръща тези
честоти обратно в първоначалния образ, Фурие показва как подобен процес може да
бъде постигнат математически. Уравненията, които той разработва, за да превърне
образи във вълнови форми и обратно, са известни като преобразувания на Фурие.
Преобразуванията на Фурие позволяват на Габор да обърне образ на даден
 обект в мъглявината на интерференчни структури върху холографска плака. Те му
дават също възможност да изнамери начин за превръщане на тези интерференчни
структури обратно в образ на първоначалния обект, фактически необикновеното
цяло-във-всяка-част на холограмата е един от страничните продукти, които се
получават, когато образ или модел се преведе на Фурие-езика на вълновите форми.
В края на 60-те и началото на 70-те години на XX в. различни учени
установяват контакт с Прибрам и му разказват за открити от тях доказателства, че
зрителната система работи като вид анализатор на честоти. Тъй като честотата е
мярка за броя трептения, които претърпява една вълна за секунда, това убедително
показва, че мозъкът може да функционира като холограма.
Но не е така до 1979 г., когато неврофизиолозите Ръсел и Карън Девалоа от
Бъркли правят откритието, което решава въпроса. Изследване от 60-те години
показва, че всяка мозъчна клетка в зрителната кора е приспособена да реагира на
различен модел - едни мозъчни клетки се включват, когато окото вижда хоризонтална
линия, други, когато окото вижда вертикална линия, и т. н. В резултат много
изследователи стигат до заключението, че мозъкът приема входяща информация от
тези високо специализирани клетки, наречени детектори на признаци, и по някакъв
начин я съгласува (сглобява), за да ни снабди с нашите визуални възприятия на
света.
Въпреки популярността на този възглед, Девалоа смятат, че това е вярно само
отчасти. За да проверят своето предположение, те използват уравненията на Фурие
за превръщане на десени с шотландско каре в прости вълнови форми. След това
проверяват как мозъчните клетки в зрителната кора реагират на тези нови образи във
вълнова форма. Това, което откриват, е, че мозъчните клетки не реагират на
първоначалните модели, а на фурие-преобразуванията на моделите. Заключението
може да бъде само едно. Мозъкът използва математиката на фурие - същата
математика, която прилага и холографията, - за да преобразува зрителни образи във
 Фурие-езика на вълновите форми.
Откритието на Девалоа впоследствие е потвърдено от редица други
лаборатории в цял свят и макар да не дава абсолютно доказателство, че мозъкът е
 холограма, то предоставя достатъчно доказателства, за да убеди Прибрам, че
неговата теория е правилна. Подтикнат от идеята, че зрителната кора реагира не на
модели, а на честоти на различни вълнови форми, той започва да преоценява
ролята, която играят честотите при другите сетива.
Не му отнема много време да разбере, че важността на тази роля може би е
недогледана от учените през XX в. Повече от век преди откритието на Девалоа
 немският физиолог и физик Херман фон Хелмхолц показва, че ухото е честотен
анализатор. По-съвременни изследвания разкриват, че нашето обоняние се основа
на т. нар. осмотични честоти. Работата на Бекеши ясно показва, че нашата кожа е
чувствителна към честотите на вибриране, а той дори привежда някои данни, че
вкусът може да включва честотен анализ. Любопитно е и друго - Бекеши разкрива, че
математическите уравнения, които му дават възможност да предвиди как неговите
подопитни ще реагират на различни честоти на вибриране, са също от фурие-вида.
ТАНЦЬОРЪТ
КАТО ВЪЛНОВА ФОРМА
Но може би най-изумителната находка на Прибрам е откритието на руския учен
Николай Бернщайн, че дори нашите физически движения може би са закодирани в
мозъците ни на един език от фурие-вълнови форми. През 30-те години на XX в.
Бернщайн облича хора в черни трика и изрисува бели петна върху техните лакти,
колене и други стави. След това ги разполага срещу черен фон и заснема с камера
извършваните от тях различни физически дейности като танцуване, ходене,
подскачане, коване и печатане на пишеща машина. Когато проявява филма, върху него се появяват само белите петна, движещи
се нагоре-надолу и от единия до другия край на екрана в различни сложни и плавни
движения. За да изрази количествено своите открития, той анализира
чрез математиката на Фурие различните линии, които чертаят белите петна и ги
обръща в един език на вълнови форми. С изненада открива, че вълновите форми
съдържат скрити модели, които му позволяват да предвиди следващото движение на
участниците в експеримента с точност до 2,5 см.
Руският изследовател Николай Бернщайн изрисува бели точки върху
танцьори и ги заснема на черен фон как танцуват. Когато преобразува техните
движения на езика на вълновите форми, той открива, че те могат да бъдат
анализирани посредством математиката на Фурие, същата, която Габор използва, за
да изнамери холограмата.

Четейки поредицата Холографската вселена си припомням за паметта на водата - според изследванията излиза, че при нея също важи холографския модел . Повече на http://savremennik.blog.bg/technology/2010/09/07/pametta-na-vodata.602311

Добър постинг :)
От мен - един линк за филма "Великата тайна на водата" : http://vbox7.com/play:a9a150bf
Поздрави !

Вселената е просто своего рода гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия, а ние самите сме също такива миниатюрни холограми, измъчвани от смехотворни страсти и амбиции призрачни образи, прожектирани от космическа киномашина...

:) Право в целта ! И аз съм стигнал до същите разсъждения - от медитациите и наблюденията .

Книгата със сигурност ще промени из основи светогледа на онези, които осмислят написаното в нея.

Вярно е , авторът предлага действително смайващи обяснения на редица отдавна известни, но все още необяснени и затова причислявани към сферата на паранормалното феномени като осъзнатите сънища, стигмите, инедията, чудотворните изцеления, синхроничностите, извънтелесните пътешествия, преживяванията на прага на смъртта и др.

Принцип на холографското изображение ( на английски ) - http://en.wikipedia.org/wiki/Holography

Вселената, в която съществуваме, се проявява като нещо дори по-илюзорно, където тела, съзнания и планети са части от величествен магически трик без маг или публика.

:) Не спираш да ме изненадваш положително с коментарите си . Благодаря ти :)

Книгата е страхотна като за начало, промени ми светогледа напълно. Много яка книга. Стигаш до заключението, че Вселана както и твоето Съзнание е работят на принципа на холограмата. А както четем във книгата, във всяка част от холаграмата се съдържата цялото. Значи, в твоето съзнание се съдържа цялата Вселената. Разбереш ли неговият принцип, разбираш нея. Обаче, това е само началото! А както знаем, всяко начало си има край. За да разбереш какво е онова което е отвъд вселената, трябва да проумеем ограничеността на собстеното си съзнание.

Много си прав , същите размисли ме споходиха и мен след изчитането на книгата . Благодаря за споделянето :)

благодаря за постинга.

поздрави
Валя

:) Моля , удоволствието е мое .
Поздрави и приятна вечер желая !

Mislq si,4e proekziqta na xologramata na vselenata ne suvpada s proekziqtana ,,xologramata''na 4oveka i ot tuk se gubi na6ata bojestvenost:i ottam natatuk ..xaos!
Ni6to ne e qsno.Ili vsi4ko e edna programirana xolograma..nqkoi si igrae s nas...

:) Привет , Милейди !

Имаш известно право за несъвпадението . Тази проекция , която наблюдаваме тук ни е ограничила неимоверно във възприятията . Но нали целта ни е да възвърнем онази проекция, идваща от Първоизточника на холограмата ;)

Тази теория - поне за мен, е много ценна , въпреки че ще мине време, докато учените са в състояние да я докажат.

Не съм чел Толбът, но от личен опит знам и усещам ефимерността на нещата, без значение как ще ги наречеш. Въпросът е: мозъка само анализира ли? ... Не е ли той, който възпроизвежда, като се има напредвид, че самите ние сме честотни създания. В тази връзка: http://www.istinataotvadmateriata.com/ourbrains/theworldinourbrains.htm#

:) Времето е в нас и ние сме във времето !

Напълно подкрепям казаното , всеки, който се е занимавал с медитация и концентрация върху фините полеви структури би го пoтвърдил. Благодаря и за линка :)
Попаднах на интересна статия , изследваща взаимовръзката между интуицията , паралелните светове и холографския модел . Планирам да я публикувам в скоро време .

Холограмите на отделните индивиди се различават, иначи щяхме да бъдем съвсем еднакви, но вераятно основният замисъл е един. За това нашите движения и осезания се подават на вълново моделиране и сигналите се изпращат от мозъка, като най-сложен орган. Когато се срещнат хора с близки по структура холограми те стават приятели, наричат се сродни души и т.н.

Да , в триизмерното пространство има разлика в холограмните ни проекции , спор няма . Както е вярно и това за хората с близки по честотата си трептения - сходни холограми . Най-важното обаче си остава Първоизточника на цялата холографска вселена .

Ре 21.. Първоизточника на цялата тази холограма /която ние възприемаме със съзнанието си/ е същото това Съзнание но не ограничено от нищо. Нека да цитирам Артур Авалон"Когато съзнанието възприема един обект като различен от себе си, то вижда въпросния обект в триизмерна форма. Ако обаче този обект е субективизиран, съзнанието го възприема като точка в една плоскост. “Това е начинът, по който Върховния гледа на Вселената – под формата на точка ” Кой е този Върховен, ами това е Съзнанието неограничено от нищо. Какво имам предвид под ограничения, имам предвид МАТЕРИЯТА-защото има граници, МИСЪЛТА-защото е в пряк контакт с нея, и УМА - защото неможе да надскочи себе си. Забележете, че когато говоря за съзнанието /с малки букви/ имем предвид ума, това е ограниченото съзнание, то възприема света три-измерен, докато Съзнанието с главна буква имам предвим Чистото Съзнание, то е неограничено от нищо /представлява чист интелект, съзнателна /осъзнала / себе си Сила.