Съвременните кукловоди действат либерално и дипломатично. Те се насочват към човека-консуматор толкова неусетно, че поробването му се извършва удобно и спокойно чрез една псевдодемокрация, която се грижи за стомаха му и даже му разрешава да се бори с легални средства - чрез официалните "опозиционни" партии и парламентарни дебати.    На какво напомня тази "свобода" не е трудно да се досетим. Зад целия този маскарад се крие бездуховното благополучие, което съвременната разпадаща се система предлага в онези случаи, когато пипа с ръкавици...
   И не е ли най-опасното психиката (моралът) на средностатистическия "здравомислещ" човечец, който всяка сутрин бърза към работното си място, за да заслужи своя процент, отпуснат му от системата за неговото приддържане към нормите; който цял живот е бил мачкан и който би бил в първите редици на тези, които ще видят в едно евентуално масово чипиране своето спокойствие и бъдеще ? Всъщност грижата за илюзорната сигурност (наред с тази за своя стомах) винаги е била основна за еснафа.
   Този наглед тих и кротък човечец е опасен. Даже много опасен: с абсолютния си егоцентризъм; със страха от всяка промяна; с това, че веднага се примирява с всяка промяна...За него стомаха винаги е бил пред принципите и идеалите. С такива еснафи е добре да се знае - те не могат да бъдат победени със сила, защото би трябвало да бъдат унищожени физически; не могат да бъдат победени с идеи - защото органически не възприемат тези идеи; с тях човек трябва да е внимателен, борейки се за всеки микрон от човешката душа, без да се изморява и без да отстъпва...
   В този свят - който всъщност е свят на два свята - борбата за човешката душа не е преставала нито за миг. Какво можем да противопоставим на сладкото робство на вещите и илюзорната сигурност ? Само духовността на мислещия и търсещия човек може да устои на самодоволната бездуховност на "здравомислещия", който се впечатлява само от количествени показатели...



 
 

Актуално и днес :

"Долу издрънча желязо — слугите слагаха мандалата, готвеха се за нощуване. Готвачката се молеше на свети Мика да й изпрати какъв да е мъж, само да бъде самостоятелен човек и разбран. Старият Муга се прозяваше и правеше светия знак с големия си пръст. Слугите в кухнята допиваха вечерната си бира и клюкарствуваха, а Уно хвърляше зли погледи и им говореше като възрастен: «Стига сте си чесали езиците, пръчове такива…»

Румата се дръпна от прозореца и се разходи из гостната. Безнадеждна работа, помисли си той. Няма сила, която да ги изтръгне от обичайния кръг на техните грижи и представи. Можеш да им дадеш всичко. Можеш да ги заселиш в най-съвременни спектрогласови къщи и да ги научиш на йонните процедури и въпреки това вечер те ще се събират в кухнята, ще шибат карти и ще се кискат над съседа си, когато го тупа жена му. И за тях няма да има по-хубаво развлечение. В този смисъл дон Кондор е прав: Реба е глупост, дреболия в сравнение с грамадата от традиции, стадни правила, утвърдени от вековете, непоклатими, проверени, достъпни за всеки тъпак над тъпаците, освобождаващи от необходимостта да се мисли и проявява интерес."

Трудно е да бъдеш бог - Стругацки

Играещи на сцената като кукли на конци приемат всяко движение насочено от кукловода. Без характерността ги прави цинични и кумични.