Добър въпрос Нео! Наистина трябва да си отворим очите за тези неща, те не са просто плод на нечия фантазия, а реални и се опитват по всякакъв начин да ни покажат, истината. Продължавай в същия дух :)

:) да , ти ме разбра добре , защото когато сме отворени за въпросните явления получаваме далеч по -панорамна картина за това, което реално се случва с нас и около нас . Поздрави !

да, прав си

Естествено е да скърбим за този, с когото "се разделяме"...
Проблем е, ако се прави "заради ритуала". Лично аз разделям традиция от ритуал -;)

И ще споделя нещо, което е много лично. Когато баща ми почина, скриха от мен, защото бях в 8-мия месец бременна и близките ми се страхува за "идващия живот", а не за "отиващия" си. Но, очевидно баща ми искаше "да зная" и ми го изпрати като "сън", който трябваше да разгадая, намирайки "най-слабото звено" в съзаклятието за мълчание...

Така че, от една страна, разбирам какво искаш да кажеш, от друга - а дали пък близките ни не искат "да бъдат оплакани", защото така показваме почитта си към тях?! Разбира се, не приемам ексцесиите в "плакането по мъртвите", отказването от живота, само защото някой ни е напуснал... Но традициите ни правят това, което сме -;) Тяхното "рязко напускане"... ни обрича на онзи хаос, в който в момента се намираме -;))))
Поздрави!

"заминалия си би се почувствал къде по-добре , ако те изпращаха положителни мисли към неговата същност".

Подобно твърдение е също вид недоказана демагогия, каквито са и утвърдените траурни ритуали. Ерго - това си е само чешане на езиците да се твърди нещо подобно.

Добър да е денят Ви,
Благодаря Ви, за трудната и забранена тема!
Първи получавам информацията, че някой е починал, за да бия камбаната.
Каква е предисторията?
Далечната 1964г., преместиха ни в апартамент, за да съборят къщата и да строят блок. Само след два месеца почина баба ми, защото не можа да се подчини, че няма вече двор. Беше тясно и вечерта спах в стаята с ковчега. Сутринта се опитах да разкажа на баща ми, че майка му(моята баба) е говорила с мен. Не, не ми повярва, а после две години ме лекуваха от сомнамбулизъм с реза от крава.
Запомних заръката от баба си-"...дворът ще те спаси!".
Цели 20 години ми изпращаше изпитания съдбата, а през 1997г. ме съобщиха страшната вест.
Сънувах баба си, станах и изтеглих заем, купих си къщата и се преместих, за да си изтлея сам и да не им преча.
Чудото стана, градината ми вдъхна живот, повериха ми селският Храм и къпането на починалите.
Оплаквачките са наложени, за да се прекъсне връзката с починалия, неговите съвети и помощ в трудни моменти.
Много съм внимателен, когато предавам напътствията от починалия, защото го приемат за лудост.
Да, всичко е енергия, която не се губи, а трансформира.
Днес е ден за контакти-"Черешова задушница", само след час ще отворя храма и ще ми говоря за добрите спомени.
Да, това ще бъде забранена тема, за да се прекъсва връзката!
Мола Ви,
Да ме извините, ако съм прекалил с личните си опитности!
Приятни почивни дни!
С Уважение, дядо Кольо.

че траките са изпращали починалите с радост. А ние сме техни потомци.

:) Привет !
Мога да разбера твоето становище , защото освен друго се базира и на лична опитност ( за разлика например от коментар 4, написан за едното участие ) . Основен извод от това е, че вида изпращане зависи и от индивидуалните качества на заминали и изпращащи . Или казано с други думи - всеки случай е уникален по себе си .

:) За мен бе интересно да прочета Вашия опит . Да , всеки ритуал има скрити програми , както е в упоменатия случай с оплаквачките . И най-хубавото е , когато човек с тези опити успее да стигне до изводи , с които да си докаже ... Но този път не е от лесните , защото винаги може да се получат изненадващи ситуации , които да нямат обяснение от логическата гледна точка . Поздрави !

Благодаря на compassion и drakulla за споделеното :)