Г. бе под впечатлението от жонгльорския спектакъл, на който бе отишъл с Д. Опита се машинално да задържи върху тънка пръчица една малка чинийка, както бе видял на шоуто . Внимателно повдигна пръчицата, но не успя да задържи чинийката. Тя падна на пода и се разби на няколко парчета. Д. веднага се наведе и събра отломките. Докато се опитваше да скрепи едно към друго парчетата, така че да прилепнат, попита учудено :

- Какво всъщност искаше да направиш ?

- О, опитах да възпроизведа същия номер , който гледах на спектакъла – отговори Г. с известно смущение. – Чинийката се завърта на върха на пръчицата и не пада, понеже кръглият ръб на дъното задържа връхчето. Странно, че чинийката падна. Когато го гледах на шоуто, изглеждаше съвсем лесно .

- Повечето жонгльорски номера изглеждат много лесни, когато са добре изпълнени – отговори с тънка усмивка Д. – Но това се постига с много упражнения . Нито едно парче не липсва . Утре ще я залепя и ще може да служи още дълго .

- Защо си толкова пестелив ? – запита Г. – Зная , че си скромен в нуждите си , не се грижиш за никого освен това. Не че човек трябва да е прахосник, но все пак би могъл да не цепиш косъма на четири .

Д. го погледна смирено и каза :

- При всичките му недостатъци , триизмерното ниво на изживяване ни предоставя и толкова хубави неща – покрив, за да подслоним глава , храна, за да напълним стомаха си, дрехи, за да облечем тялото си, природа, която да ни хармонизира . Ние приемаме всичко това, сякаш ни се полага и често го използвам твърде зле . Ето защо всеки път нещо ми се свива , когато виждам да се изхвърлят неща, които още могат да служат .

"... Ето защо всеки път нещо ми се свива , когато виждам да се изхвърлят неща, които още могат да служат ...."

А аз подивявам, когато се изхвърля храна при толкова много гладуващи по света. Поздрав за поучителния постинг!!!

:) Привет !
В малкото се крие ключа за разбиране на голямото ....