Учителят и неговият завършил ученик се разхождаха за последно заедно из боровата гора . Топлите слънчеви лъчи галеха лицата им – истинска пролетна благодат след изминалата зима. Дълго време се разхождаха мълчаливо , вдишвайки свежия горски въздух . Накрая ученикът каза :

   - Много се радвам, че преди да ви напусна правим тази разходка , Учителю ! Благодаря ви още веднъж за всичко , което ми дадохте …

   - Не е нужно да ми благодариш специално. Ти винаги имаше стремеж да усвояваш и той те доведе до разширения кръгозор , който предстои да разширяваш още и още .

   - Все пак хубаво ми беше с вас – чувствено произнесе ученика .

   - Всяко нещо в Проявеното се развива на цикли . За някакъв миг пътищата на проявените частички се сливат , както се случи и с нас …

   Ученикът кимна в знак на съгласие :

   - Спомням си едно от първите неща, които ми споделихте : ако искаме да запазим хармонията в еволюцията е нужно да помним : никога да не измерваме познанието на някого с това, което знае, а с онова, което не е успял да узнае . Какво ли още ми предстои ?

   С усмивка учителят му отговори :

   - Истинските неща никога не бива да се насилват – те винаги идват навреме . И като за последно ще ти споделя още нещо , което не си чувал от мен – за хода на еволюцията не е от значение какавидата , която се страхува да напусне пашкула си , а тази , която е готова да се превърне в пеперуда …


 

Хубаво е, когато учителят срещне учител или когато учителят прозре в ученика си своят учител. Тогава сякаш се случват истинските неща. Защото проговаря тишината от сами по себе си споделености. Повечето хора предпочитат да обговарят Слвото, не да чуват звъна на спиралите...

Да, "краят на един етап е начало на друг и истинските неща не бива никога да се насилват". Добър урок. Поздрави!:)

:) Привет , Надя !
Отговорът ми ще е в изпълнение на Вангелис - http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=xOf4SktPDak

* Какво ли още ми предстои ? *

*************************************************************************

Учители винаги има ,на физическо и психическо ниво - добрите родители и възпитатели ,на душевно и духовно ниво будителите и творците ,здравата и природосъобразена среда са достатъчна платформа за набиране на умения и енергия за последващата метаморфоза. Според мен ,същноста на метаморфозата е материализиране на идеите на Учителите. Дали е така ? Поздрави Ник.

:) Привет !
Прав си за зададения въпрос - в него вложих осъзнатата истина , че има благоприятна почва за следващ етап в еволюцията на задалия го . По отношение на материализиране на идеите - бих използвал по-скоро думата обективиране , защото както знаем те съществуват и на другите , ефирни нива . Поздрави !