Постинг
01.03.2012 10:10 -
В търсене на вдъхновение
До слуха му стигна приглушен камбанен звън от близкото село . След няколко часа щеше да се стъмни , а той оставаше все така необяснимо неспокоен . Реши, че ще отиде до скалата , на която от много време имаше най-различни надписи от минаващи планинари . Имаше усещане, че някой от тях ще даде вдъхновение за духа му .
Не след дълго той се озова пред познатата скала . Погледът му зашари , осланяйки се на интуицията . Накрая се спря на едно двустишие :
Вратата, през която си влязъл при познанието – не
забравяй – може да бъде и Врата, през която да влезеш
при заблудата .
Поклати глава и промърмори :
- Вярна мисъл за съжаление, макар и изразена малко цинично .
Едно четиристишие привлече погледа му . Първите два стиха бяха изписани с калиграфски стил , докато вторите два – от очевидно по-неумела ръка . Той бавно прочете на глас първите два стиха :
Бързотечна е реката на земните дни и нощи ,
грабва и отнася всеки рядък цвят, отнесен в потока .
После и следващите :
Не се опитвай да задържиш цвета, ще увехне в дланта ти.
Остави го да краси градинката , да радва Вселената .
Toва като че ли му бе достатъчно и той бавно се запъти обратно към дома си . Но едва седнал , отново усети нуждата да прочете нещо , което да зазвучи в унисон с настроението му. Отиде към библиотеката си, която бе богата откъм теми . Спря се на една малка и леко прокъсана по краищата книжка със сентенции . Отвори наслуки и прочете бавно на глас :
Самсара и Нирвана
Раждането в този свят е начало на страданията,
животът впоследствие е низ от тях.
Физически край без прераждане
е единствения път към края на всяко страдание
Затвори книгата . Той никога не бе следвал каквито и да било учения , но това, което прочете, отекна в дълбоко съзвучие с настроението му сега . Заспа с книжката върху коленете ….
Не след дълго той се озова пред познатата скала . Погледът му зашари , осланяйки се на интуицията . Накрая се спря на едно двустишие :
Вратата, през която си влязъл при познанието – не
забравяй – може да бъде и Врата, през която да влезеш
при заблудата .
Поклати глава и промърмори :
- Вярна мисъл за съжаление, макар и изразена малко цинично .
Едно четиристишие привлече погледа му . Първите два стиха бяха изписани с калиграфски стил , докато вторите два – от очевидно по-неумела ръка . Той бавно прочете на глас първите два стиха :
Бързотечна е реката на земните дни и нощи ,
грабва и отнася всеки рядък цвят, отнесен в потока .
После и следващите :
Не се опитвай да задържиш цвета, ще увехне в дланта ти.
Остави го да краси градинката , да радва Вселената .
Toва като че ли му бе достатъчно и той бавно се запъти обратно към дома си . Но едва седнал , отново усети нуждата да прочете нещо , което да зазвучи в унисон с настроението му. Отиде към библиотеката си, която бе богата откъм теми . Спря се на една малка и леко прокъсана по краищата книжка със сентенции . Отвори наслуки и прочете бавно на глас :
Самсара и Нирвана
Раждането в този свят е начало на страданията,
животът впоследствие е низ от тях.
Физически край без прераждане
е единствения път към края на всяко страдание
Затвори книгата . Той никога не бе следвал каквито и да било учения , но това, което прочете, отекна в дълбоко съзвучие с настроението му сега . Заспа с книжката върху коленете ….
Прекрасно е при теб днес. Благодаря за прочетеното, осмислянето на дни и нощи знание, на Раждане, смърт и безсмъртие, на Самсара и Нирвана, на истина и заблуди за истината... :) И следвайки потока на мислите ти, отивам в една лунна градина, съвършена в несъвършенството си и изгряла като безсмъртен лотос в сърцето ми... Ухание от светлина, което написаното пробуди.:)
"... Остави го да краси градинката , да радва Вселената ..."
Колко хубаво е необяснимото, колко ценно е, че ни е дадено! Нима, ако можехме да се самообясним без остатък, бихме били по-съвършени?:) И все пак, Природата, която създава нас, камъните, всеки атом и невидима частица, в която трепти живият живот е по-безкрайна от смъртта и болката. Защото е любов, обич в живия си стремеж към съвършенство. Така, четейки те, осъзнавам щастието, което въпреки неизразимата болка ни е дадено. Когато обичаме... :) Светла Пролет, Нео, много радост и щастие, така, както ти би искал да бъде! И бъди!:)
цитирай"... Остави го да краси градинката , да радва Вселената ..."
Колко хубаво е необяснимото, колко ценно е, че ни е дадено! Нима, ако можехме да се самообясним без остатък, бихме били по-съвършени?:) И все пак, Природата, която създава нас, камъните, всеки атом и невидима частица, в която трепти живият живот е по-безкрайна от смъртта и болката. Защото е любов, обич в живия си стремеж към съвършенство. Така, четейки те, осъзнавам щастието, което въпреки неизразимата болка ни е дадено. Когато обичаме... :) Светла Пролет, Нео, много радост и щастие, така, както ти би искал да бъде! И бъди!:)
:) Привет , Надя !
Да, неслучайно споменавам за цвета в градинката , защото имам и друго откровение , което дава още по-мащабен поглед към нещата : "За да можеш да разбереш какво е Главния Юзър, трябва да си представиш, че гледаш своето отражение в огледалото , след което да пожелаеш искрено, от сърце това твое отражение , което виждаш насреща, да оживее и да заживее свой собствен живот ..."
Много хубави моменти и творчески заряд ти пожелавам ! :)
цитирайДа, неслучайно споменавам за цвета в градинката , защото имам и друго откровение , което дава още по-мащабен поглед към нещата : "За да можеш да разбереш какво е Главния Юзър, трябва да си представиш, че гледаш своето отражение в огледалото , след което да пожелаеш искрено, от сърце това твое отражение , което виждаш насреща, да оживее и да заживее свой собствен живот ..."
Много хубави моменти и творчески заряд ти пожелавам ! :)
Много хубаво си го казал... Благодаря ти и на теб вдъхновение от сърце!:)
цитирай:) Моля , за нищо !
цитирайе да престанем да се стремим към нещо, което ВЕЧЕ сме постигнали :)))) <3<3<3
цитирай:) Привет !
Така е, свободното проявено съзнание никога не би се върнало за "накити" , които отдавна притежава <3<3<3
цитирайТака е, свободното проявено съзнание никога не би се върнало за "накити" , които отдавна притежава <3<3<3
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 10700
Блогрол
1. Основен блог
2. Галацея
3. Системи за движение на НЛО
4. Извънтелесно преживяване
5. Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят"
6. За фотонния лъч и неговото влияние
7. Планетата след края на Атлантида
8. Науката : лъжи и прикрити истини
9. Луната - позната и непозната
10. 2012 - мнения, очаквания, пророчества
11. Да си спомним кои сме
12. Еволюцията във възприятията
13. За 2012, акаша и манипулациите, свързани с тях
14. Всемирната хармония - инж. Петьо Христов
15. Voyage through space and galaxies
16. Приятна музика за медитация - Karunesh
17. Боб Фрисъл - "В тази книга нищо не е вярно"
18. Хранене и карма - penchoan.blog.bg
19. astro.com
20. alexmunro.blog.bg - много и разнообразно инфо
21. читанка.инфо
22. Начален откъс на "Холографската вселена" - забележителна книга !
23. Мигел де Сервантес - Дон Кихот де Ла Манча
24. Кирлианова фотография
2. Галацея
3. Системи за движение на НЛО
4. Извънтелесно преживяване
5. Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят"
6. За фотонния лъч и неговото влияние
7. Планетата след края на Атлантида
8. Науката : лъжи и прикрити истини
9. Луната - позната и непозната
10. 2012 - мнения, очаквания, пророчества
11. Да си спомним кои сме
12. Еволюцията във възприятията
13. За 2012, акаша и манипулациите, свързани с тях
14. Всемирната хармония - инж. Петьо Христов
15. Voyage through space and galaxies
16. Приятна музика за медитация - Karunesh
17. Боб Фрисъл - "В тази книга нищо не е вярно"
18. Хранене и карма - penchoan.blog.bg
19. astro.com
20. alexmunro.blog.bg - много и разнообразно инфо
21. читанка.инфо
22. Начален откъс на "Холографската вселена" - забележителна книга !
23. Мигел де Сервантес - Дон Кихот де Ла Манча
24. Кирлианова фотография