Поредното тържество , честващо победата на Сивото дело бе към края си . Премиерът се усмихваше снизходително от официалната ложа , където бе от самото начало . Сега идваше ред да се рецитира епилога 

   Избраният за тази част бе млад поет , син на един от заслужилите дейци на делото .

   Младежът с одухотворено лице се насочи към сцената . Поклони се на зрителите и започна със звучен глас :

 

Добри хора , със сърца туптящи ,

Тъй скъпи братя и сестри ,

На всички вас , които тук дойдохте

Пиесата поставена да видите

За успялото Сиво дело

Ще кажа :

Бъдете верни на дълга си ,

Пред злите сили не скланяйте глава,

На Нулата истината вечна

Ще сочи верния ви път.

Словата ми с тази истина

Пропити са и чуйте ги :

Просветленият Дух

Тревите на злото ще попари,

Ще пръсне посивелите облаци,

Закрили истинската Светлина.

 

   После отново се поклони и напусна сцената .

   Произнесени на тържество, честващо успеха на Сивото дело , последните стихове бяха най-малкото нетактични , дори безочливи .

   Премиерът се давеше от ярост.

  - Веднага доведете това момче! – извика той на своя охранител .

   Когато младият мъж се появи пред него , премиерът запита с метален глас :

  - Защо сте добавил тези последни стихове ? Те напълно развалиха празничната атмосфера на този тържествен ден …

   Поетът не изглеждаше ни най-малко притеснен . Очите му гледаха насмешливо . Той попита :

  - Последният стих ли , г-н премиер ? Очаквах неодобрение по-скоро на предпоследния, но както се досещате, човек не винаги намира точната рима, когато импровизира .

   Премиерът стана пурпурен от гняв . Все така спокоен, поетът продължи :

  - Късите стихчета се съчиняват по-лесно . Чуйте това например :

 

Два свята :

Единият се извисява над земята,

Другият – под нея.

Два светогледа :

Търсещите единият направлява,

Другият – в затворен кръг цикли.

 

 

 

   Премиерът тропна яростно с крак по пода . Лицето му беше сгърчено от гняв, всеки миг щеше да избухне . Но той успя да се овладее и каза с леден глас :

  - Можете да се оттеглите , поете ……

* Пред злите сили не скланяйте глава, *

:) Привет !
Точно - На Нулата истината вечна ...
Поздрави , светъл ден ! :)

"Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея" - Джордж Бърнард Шоу

"Идея, която не е опасна изобщо не заслужава да бъде наречена идея" -
Оскар Уайлд

Когато светлината скача без парашут.. не тъмното я хваща, а Всичко се изпълва с нея . -"Индиго"

"Не бих могъл да променя посоката на вятъра, но мога да обърна платната си, така че винаги да достигна целта си." - Джими Дийн

"Ако великите мечтатели бяха слушали своите критици,
днес вероятно все още щяхме да живеем в пещери " - Робин Шарма

:) Здравей, Нео! Ето към какви мисли, думи и образи ме връщаш... Помислени, премислени, запомнени, забравени, но... Любими. Поздрави за позицията!:)

:) Привет Надя !
Избрала си все сполучливи есенции в коментара , благодаря за което !
На мен ми остана да кажа една друга есенция , която също изрича доста истини :
За егоцентриците : да сравним спиралността на еволюцията с колесница , а проявените съзнания - с конете , които я теглят . Вътре в групата си конят има относителна свобода на избора : да препуска по-буйно или по-умерено, да извие глава надясно или наляво, без колесницата да е застрашена от това. А онзи кон, който избяга от впряга си, ще се наслади естествено на абсолютната свобода за известно време. Но когато се умори и се почувства толкова самотен, че отново пожелае да се присъедини към другарите си, няма да успее да намери пътя и вече никога не ще настигне препускащата напред колесница !
Поздрави и слънчев ден ! :)

.

:) В такъв случай - всеки по пътя си