По общо правило нашето дишане се състои в приемането и усвояването на две неща - въздух и прана. Праната е жизнена енергия, даряваща сила, по-животворяща от въздуха и с по-голямо значение за нашето съществуване. Праната присъства не само във въздуха. Тя не липсва на нито едно място, съществува дори и в празното пространство. Праната съществува под формата на енергийно поле, свързано толкова тясно с духа, че този дух не може да съществува без нея. Ако нямате въздух, можете да живеете само няколко минути. Без вода можете да живеете малко повече. Без храна имате все пак надежда да живеете още малко по-дълго. Но ако отделите духа си от праната, ще умрете моментално. Следователно дишането, свързващо духа ни с праната, е безспорно от най-съществено значение за нашата човешка форма на живот.
   Ние трябва да дишаме така, че когато въздухът влиза през носа или устата, праната да влиза през горната част на главата, тоест там, където е имало мека част на костта - фонтанелата. Същевременно ние приемаме праната, която идва отдолу, тоест през перинеума. Каналът, по който се движи праната и който пресича тялото, е с диаметър около пет сантиметра и има дължина, ограничена от две точки - първата е на около една длан (по дължина) над главата, а втората е също на такова разстояние под краката. Този канал е свързан с кристалинната мрежа, която обгръща тялото на човека. Праната идва отгоре и отдолу към тялото, за да се съедини в някоя от чакрите. Чакрата, в която може да стане това сливане на праната, зависи от вашето умствено равновесие, от емоционалното ви състояние и от способността ви да бъдете в различни измерения. А това вече е една съвсем специална наука.
   След отклонението на полюсите ние сме престанали да дишаме по този начин и сме започнали да поемаме прана с дишането през носа и устата -заедно с кислорода. И тогава праната предизвиква "късо съединение" в епифизата, намираща се в центъра на главата. Епифизата съответства на едно око, третото око, и не трябва да се смесва с хипофизата. Епифизата е малко образувание, което се отнася към междинния мозък. По форма прилича на шишарка с размери от няколко милиметра, леко приплесната в предно-задна посока.  Тази жлеза с вътрешна секреция е създадена така, че да приема светлината, която идва отгоре, за да може тази светлина да бъде незабавно насочвана към всички клетки на тялото. Тъй като епифизата има форма на око, става въпрос също за една vesica piscis, образа, който
ни се разкрива още от първия ден на Битие. Именно тази геометрична форма лежи в основата на всяко творение и съдържа цялата сакрална информация за вселената.Но когато епифизата не е активно действаща, закърнява. Тази жлеза, която би трябвало обикновено да има размерите на една монета от 25 цента, се е смалила у нас до големината на грахово зърно, поради това, че е била напълно пренебрегвана близо 13 000 години. Прекият резултат от тази метаморфоза е полярността - добро и зло, справедливост и несправедливост.
   Точно нашият начин да дишаме ни довежда до положението да виждаме всичко като добро или като зло, но всъщност няма никаква полярност. Всичко, което съществува, се състои от три елемента - Светата Троица - и каквато и да е полярността, за която ще се сетим, в нея винаги ще бъде включен и третият елемент. Например топлото и студеното дават хладко, високото и ниското ни карат да мислим за средното и т.н. От гледна точка на висшите измерения на живота полярността е само една илюзия. Съществува само единството. Има само един Бог и един единствен Дух се движи във всичко. И това, което става, има за причина винаги този единствен Бог.На нашето ниво на съществуване ние разбираме и обясняваме по различен начин нещата. Мислим си и вярваме, че виждаме добро и зло, а всъщност всичко е въпрос на време. Полярните сили са необходими за доброто функциониране на вселената. Припомнете си, че силите на мрака правят всичко, което е в тяхна власт, за да смутят и най-малката частица съзнание, независимо дали това става на планетарно, или на индивидуално равнище. Силите на светлината парадоксално и удивително правят всичко възможно, за да поощряват и подпомагат еволюцията на духа и на съзнанието. Това противопоставяне създава добър ритъм за извисяване на съзнанието. За да се роди едно бебе, е необходим точно период от девет месеца, а не от три или от петнадесет месеца. Силите
на полярността предизвикват впрочем раждането точно в определения момент. Като се отчете нашето положение или ниво, явно ние имаме нужда да виждаме доброто и злото и да ги осъзнаваме.
   Ние дори трябва да признаваме, че Бог е вездесъщ във всяка ситуация и че за всичко, което се случва, има съответна причина. Ние трябва да разбираме, че всеки отделен елемент е цялостен и съвършен сам по себе си и че не съществува никакво зло, а само на нас така ни се струва - че има добро и зло. Ние трябва да осъзнаваме факта, че животът поражда във всяко нещо един аспект на абсолютно съзнание.Нашето положение ни кара да си мислим и да вярваме, че ние, хората, живеем вътре в тялото си, че всичко онова, което му е "чуждо", е отделено от него и че нашите мисли и нашите чувства не се проявяват извън нас самите. Ние предполагаме, че можем да прикрием мислите си и чувствата си, за да не окажат те някакво влияние върху нашето обкръжение. Освободете се от тази заблуда! Всичко, което ни идва наум, всички чувства, които изпитваме, и всички наши деяния оформят целия наш свят и то до най-далечните звезди. Ние създаваме всичко всеки миг с много по-голяма сила, отколкото бихме могли изобщо да си представим. 

БОБ ФРИСЪЛ - "В ТАЗИ КНИГА НИЩО НЕ Е ВЯРНО, НО
НЕЩАТА СА ТОЧНО ТАКА"

Праната е космическата енергия "ОТ БОГА",може да се наблюдава и с"просто"око. Пример: При наблюдение на ясно небе,започват да се "забелязват"тъмни малки петънца ,като далечен дъжд, ТОВА Е ПРАНАТА.На стъпалата си -свода- имаме 2 чакри с които при ходене всмукваме земна ПРАНА -ИН .А тази от "КОРОННАТА"чакра -ЯН. Аако разглеждаме праната , тя е в много вариации ,справки -"5 - ТЕ ЕЛЕМЕНТА" -"ЦВЕТНА ПРАНА" и др. За мен , най-добре е обяснена от ЧОУ КОК СУЙ -в ръководството си за" ПРАНА И ПРАНА ЛЕЧЕНИЕ"

:) Привет !
Да , разбирам какво искаш да кажеш - няма изолирани проявления , всички те са едно цяло в различни състояния . В този постинг се акцентира по-скоро на самото осъзнаване при дишане и съпътстващите го промени - една е нагласата при вдишвам обикновен въздух, а друга - вдишвам прана . Благодаря ти и за споменатите подробности . Поздрави ! :)

Преди време гледах едни филмчета за неизчерпаемата енергия, която се съдържа във Вселената. Пръв до нея се е докоснал Никола Тесла. Тогава той е можел да захрани целият свят с неизчерпаема електрическа енергия, безплатна за всички. Осъзнавайки, че това носи огромна отговорност, той е унищожил кулата, която е построил за пренос на такава енергия по цялата Земя.
Каква е връзката с дадената публикация? Веднъж се замислих, че може би и самата прана е частица от тази енергия. Така наречения етер. Нямам представа дали съм прав или дори дали има нещо вярно в това. Просто исках да споделя разсъжденията си.
Поздрави!

:) Привет !
Принципно положение : Всичко , което съществува чрез Сътворението, е една и съща енергия - съзнание в различни състояния на съществуване. Разликата между нещата е в тяхното ниво на съзнание ( Еволюция, разбиране , осъзнаване ) и скоростта, с която вибрира енергията - честотата й. Колкото по-висока е честотата, толкова по-напреднала е еволюцията. В този смисъл етерът , за който става въпрос при опита на Тесла е едно с праната - жизнена енергия , но с различна честота на вибриране . За по-голяма яснота предлагам и обяснения за физически етер и етерния вортекс : Физически етер: физическа субстанция, която заема едно по-фино, по-ниско йерархично ниво на организация на материята, под елементарните частици. Всяко материално тяло, съставено от молекули и атоми, може да се разгради чак до съставящия ги физически етер, като при това се отделя енергия, значително по-голяма от ядрената или термоядрената. Във Вселената всичко е съставено от енергия. Материята е само забавена в своите вибрации енергия. И в тази регресия на все по-забавящи се вибрации, чрез която се слиза от чистата начална вселенска енергия към все по-гъстите форми на грубата материя, етерът стои по-близо до първоначалната и основна енергия на Вселената, отколкото елементарните частици.

Етерен вортекс: циклонален вихър, създаден от завихрянето на физическия етер около една точка - например около едно материално тяло. Етерът съществува навсякъде в Космоса, и в най-дълбокия “вакуум” там. Но никъде в космичното пространство не съществува такова нещо като “стационарен” етер, "закован" за абсолютната отправна система на Вселената. Според монументалните физични откровения на книгата "Оаспи", във великата Вселена всичко тече, всичко се върти и вихри, всичко вортексира: не само материалните тела, но също и техните неотделими и неразделни етерни “двойници” или “спътници”. Това “постоянно присъствие” се изразява под формата на един неотделим етерен двойник на всяко физическо тяло - на един вечно въртящ се етерен вортекс, вихър, циклон или чакра. От микроскопичните елементарни частици, през молекулите и материалните предмети, чак до планетите, звездите, галактиките и галактичните купове - всички те притежават своите вечно въртящи се етерни циклонални вортекси. Тези етерни спътници се въртят и вихрят със същата скорост, както техните материални господари, най-малкото там, където вортексът пресича повърхнината на материалното космическо тяло. Това важи в пълна сила и за Земята като планета. Така че, когато Земята се върти, нейният неотделим етерен спътник, нейната чакра, се върти със същата скорост, като нея - поне мерено на повърхнината на Земята. А взаимодействието между етерните циклонални вортекси на телата е основата на техните гравитационни и антигравитационни взаимодействия.