НЕДЕЛИМАТА ЦЯЛОСТНОСТ
НА ВСИЧКИ НЕЩА
Най-слисващи са напълно развитите идеи на Бом за целостта. Тъй като всичко
в космоса е направено от безшевната холографска тъкан на неявния ред, той смята
за толкова безсмислено да се разглежда вселената като съставена от „части",
колкото да се разглеждат различните гейзери в един извор като отделни от водата, от
която те извират. Електронът не е „елементарна частица". Той е само име, дадено на
определен аспект от холодвижението. Разделянето на реалността на части и
наименуването им след това е винаги произволно, продукт на условност, тъй като
елементарните частици (и всичко друго във вселената) не са по-отделени една от
друга повече, отколкото различните шарки в един богато орнаментиран килим.
Предположението е проницателно и мъдро. В своята обща теория на
относителността Айнщайн смайва света, когато казва, че пространство и време не са
отделни неща, а са плавно свързани и част от едно по-голямо цяло, което той нарича
времепространст-вен континиум. Бом придвижва тази идея гигантска крачка напред.
Той казва, че всичко във вселената е част от един континиум. Въпреки привидната
отде-леност на нещата на равнището на явния ред, всичко е едно безшевно
продължение на нещо друго, а в края на краищата дори неявният и явният ред
взаимно се преливат и сливат.
Нека за момент поразсъждаваме върху това. Погледнете ръката си. Сега
погледнете светлината, идваща от лампата над вас. Отправете поглед и към кучето,
излегнало се в краката ви. Вие сте не просто направени от едни и същи неща. Вие
сте едно и също нещо. Едно нещо. Цяло, неразчупено. Едно огромно нещо, което
разширява своите неизброими ръце и израстъци във всичките видими обекти, атоми,
неспокойни океани и премигващи звезди в космоса.
Това не означава, предупреждава Бом, че вселената е една гигантска
недиференцирана маса. Нещата могат да бъдат част от едно неделимо цяло и все
пак да притежават свои собствени уникални качества. За да илюстрира мисълта си,
той посочва малките вър-топчета и водовъртежи, които често се образуват в една
река. На пръв поглед тези въртопчета изглеждат отделни и притежават много
индивидуални характеристики като размер, скорост, посока на въртене и т. н. Но
внимателното вглеждане разкрива, че е невъзможно да се определи къде завършва
даден водовъртеж и къде започва реката. Следователно Бом не твърди, че разликите между „нещата" са без значение. Той просто иска да осъзнаваме непрекъснато, че да се подразделят различни аспекти на холодвижението на „неща" е винаги една абстракция, начин за създаване на тези аспекти, които изпъкват във възприятието ни поради нашия начин на мислене. В опит да поправи това вместо да нарича различните аспекти на холодвижението „неща", той предпочита да ги назовава „относително независими подцялости".
Всъщност Бом смята, че нашата почти универсална наклонност да
фрагментираме света и да пренебрегваме динамичната взаимосвързаност на всички
неща е отговорна за много от проблемите ни, не само в науката, но и в живота и в
обществото ни. Например ние смятаме, че можем да извлечем ценни части от
земята, без да засегнем цялото. Вярваме, че е възможно да лекуваме части от
нашето тяло и да не се занимаваме с цялото. Убедени сме, че можем да се
занимаваме с различни проблеми в нашето общество, каквито са примерно
престъпленията, бедността и наркоманията, без да адресираме проблемите към
обществото като цяло и т. н. В своите трудове Бом страстно отстоява, че нашият
съвременен начин на разделяне на света на части не само не върши работа, но дори
може да доведе до нашето изчезване.
СЪЗНАНИЕТО КАТО ПО-ФИНА ФОРМА НА МАТЕРИЯТА
В допълнение към обяснението защо квантовите физици намират толкова
много примери за взаимосвързаност, когато проникват в дълбините на материята,
холографската вселена на Бом изяснява много други загадки. Една от тях е
въздействието, което изглежда има съзнанието върху субатомния свят. Както
видяхме, Бом отхвърля идеята, че частиците не съществуват, докато не са
наблюдавани. Но по принцип той няма нищо против да се опита да обедини
съзнанието и физиката. Той просто смята, че повечето от физиците се залавят с него
по погрешния начин, като отново се опитват да фрагментират реалността и да казват,
че едно отделно нещо - съзнание, взаимодейства с друго отделно нещо -
елементарна частица.
Тъй като всички подобни неща са аспекти на холодвижението, той смята, че
няма смисъл да се говори за съзнание и материя като взаимодействащи. В известен
смисъл наблюдателят е наблюдаваното. Наблюдателят е също измерителното
средство, експерименталните резултати, лабораторията и бризът, който подухва
извън лабораторията. Всъщност Бом е на мнение, че съзнанието е по-фина форма на материя, а основата за каквото и да било отношение между двете не лежи в нашето равнище на реалност, а дълбоко в неизявения ред. Съзнанието е представено в различни степени на забулване и разбулване в цялата материя, което може би обяснява защо плазмите притежават някои черти на живи същества. По израза на Бом: „Способността на формата да бъде активна е най-характерната черта на ума, а при електрона ние вече имаме нещо, което е подобно на ум."
По същия начин той смята, че разделянето на вселената на живи и неживи
неща е лишено от смисъл. Одушевената и неодушевената материя са неотделимо
преплетени, а животът също е обгърнал от край до край целостта на вселената. Даже
един камък е по някакъв начин жив, казва Бом, защото животът и ра-зумността са
представени не само в цялата материя, но и в „енергията", „пространството", „тъканта
на цялата вселена" и всичко друго, което ние абстрахираме от холодвижението и
погрешно разглеждаме като отделно нещо.
Идеята, че съзнание и живот (и всъщност всички неща) са цялости, обгърнали
от край до край вселената, има една също толкова смайваща разтърсваща страна.
Точно както всяка част на една холограма съдържа образът на цялото, всяка част на
вселената обгръща цялото. Това означава, че ако ние знаем какъв подход да
изберем към нея, можем да открием галактиката Андромеда върху нокътя на палеца
на лявата си ръка. Можем също да открием Клеопатра, когато среща за пръв път
Цезар, защото по принцип цялото минало и неявните следствия за цялото бъдеще са
също забулени във всяка малка част на пространството и времето. Всяка клетка в
нашето тяло обгръща целия космос. Същото прави и всеки лист, всяка дъждовна
капка и всяка прашинка, което изпълва с нов смисъл известното стихотворение на
Уилям Блейк:
Да видиш свят в пясъчно зрънце
И рай в диво цвете,
Задръж безкрайността в дланта си
И вечността в час един.
ЕНЕРГИЯТА НА ТРИЛИОН АТОМНИ БОМБИ ВЪВ ВСЕКИ КУБИЧЕН
САНТИМЕТЪР ПРОСТРАНСТВО
Ако нашата вселена е само бледа сянка на един по-дълбок ред, какво друго
лежи скрито, забулено в основата и вътъка на нашата реалност? Бом има едно
предположение. Според сегашните ни разбирания в областта на физиката всяка
област от пространството е наводнена с различни видове полета, изградени от вълни
с различни дължини. Всяка вълна винаги има поне известно количество енергия.
Когато физиците изчисляват минималното количество енергия, което една вълна
може да обладава, те откриват, че всеки кубичен сантиметър от празното
пространство съдържа повече енергия, отколкото сумарната енергия на цялата
материя в познатата вселена!
Някои физици отказват да приемат това изчисление на сериозно и смятат, че
трябва да има някаква грешка. Бом е на мнение, че този безкраен океан от енергия
наистина съществува и ни казва поне малко за необятната и скрита природа на
неявния ред. Той смята, че повечето физици пренебрегват съществуването на този
чудовищен океан от енергия, защото, подобно на рибата, която не усеща водата, в
която плува, те са научени да се съсредоточават главно върху обектите, закрепени в
океана - върху материята.
Възгледът на Бом, че пространството е толкова реално и богато с процеси,
колкото материята, която се движи през него, достига пълна зрялост в идеите му за
неизявеното море от енергия. Материята не съществува независимо от морето, от т.
нар. празно пространство. Тя е част от пространство. За да обясни какво разбира под това, Бом
предлага следната аналогия: Един кристал, охладен до абсолютната нула, ще
позволи на поток от електрони да премине през него, без да ги разсее. Ако
температурата се повиши, различни цепнатини в кристала ще изгубят своята
прозрачност, така да се каже, и ще започнат да разсейват електрони. От гледна точка
на електрона такива процепи ще изглеждат като парчета „материя", плаващи в
някакво море на празнотата, но всъщност не е така. Празнотата и парчетата материя
не съществуват независимо едно от друго. И двете са част от една и съща тъкан, от
по-дълбокия ред на кристала.
Бом смята, че същото е вярно и за нашето собствено равнище на
съществуване. Пространството не е празно. То е пълно (пълнота, противоположна на
вакуум) и е основата за съществуването на всичко, включително на нас самите.
Вселената не е отделна от този космически океан от енергия, тя е вълничка върху
неговата повърхност, относително малка „структура на възбуда" в средата на един
невъобразимо необятен океан. „Тази структура на възбуда е относително автономна
и поражда приблизително повтарящи се, стабилни и отделими проекции в един
триизмерен експлицитен ред на проявеност", казва Бом. С други думи, въпреки
своята очевидна материалност и огромен размер, вселената не съществува в и за
себе си, а е доведеното дете на нещо много по-необятно и по-неизразимо. Нещо
повече, тя дори не е един по-важен, главен продукт на това по-необятно нещо, а само
една преминаваща сянка, едно просто хлъцване в по-голямата схема на нещата.
Това безкрайно море от енергия не е всичко, което е загърнато в неявния ред.
Тъй като неявният ред е основата, която поражда всичко в нашата вселена, той най-
малкото съдържа всяка субатомна частица, която е била или ще бъде; всяка конфигурация на материя, енергия, живот и
съзнание, която е възможна, от квазарите до мозъка на Шекспир, от двойната
спирала до силите, които управляват размерите и формите на галактиките. И дори
това не е всичко, което той може да съдържа. Бом признава, че няма основание да
смята, че неявният ред е краят на нещата. Може би съществуват други невъобразими
редове отвъд него, безкрайни етапи на по-нататъшно развитие.

Най-хубавата част от постинга е тази : "Например ние смятаме, че можем да извлечем ценни части от
земята, без да засегнем цялото. Вярваме, че е възможно да лекуваме части от
нашето тяло и да не се занимаваме с цялото. Убедени сме, че можем да се
занимаваме с различни проблеми в нашето общество, каквито са примерно
престъпленията, бедността и наркоманията, без да адресираме проблемите към
обществото като цяло и т. н. В своите трудове Бом страстно отстоява, че нашият
съвременен начин на разделяне на света на части не само не върши работа, но дори
може да доведе до нашето изчезване."

Това да не е някаква нова религия ??????
Какви са тези безмислици ??????

Да , това показва още веднъж как всичко е взаимно свързано и е глупаво да се разглежда поотделно . Идеята на Бом е универсална за мен !

:))) Сега пък и религия ...

Книгата е страхотна като за начало, промени ми светогледа напълно. Много яка книга. Стигаш до заключението, че Вселана както и твоето Съзнание е работят на принципа на холограмата

;) Защо да е само за начало ? С всяко препрочитане осмислям нови , незабелязани преди това неща .

Мислете си вие за холографски и паралелни вселени и чакайте някой друг да ви свърши работата. Не стадиони, магистрали и молове трябва да се строят а лудници. На колко хора ще дадат подслон...

:) Аха , ти си се запътил натам май ...

Поздравления , изключителен откъс !
Дава нови посоки за мислене .

:) Привет на още един съмишленик .

Ето защо няма малки и големи неща, незначителни и важно. Щом като се е появило на този свят, значи тео е било необходимо, в него е закодирана цялата вселена с нейната безкрайност. Във всяко нещо има вложен висш разум, има вселенски ред и трябва с повече уважение да се отнасяме към всичко.

:) Коментарът е изключително точен - есенцията на Сътворението ! Целта ми да насоча мисълта именно в тази насока с публикациите от книгата явно е на път да успее . Благодаря ти за вниманието !

Вярвам в тази цялост. И колкото повече осъзнаваме себе си като свързани с всичко, толкова повече ще осъзнаваме потенциала на живота и възможностите, които всеки от нас може да реализира. А ако хората заживеят с единно съзнание, биха могли да се сътворят чудеса.За жалост това, което популяризират медиите, води до разединение. Затова приветствам популяризирането на тези знания поне тук.

:) Абсолютно на едно мнение сме .
Бях се заканил след като завърших първата си поредица тук ( в началото на годината ) да споделя и цялата литература, която ме е водела напред в осъзнаването и вдъхновението . "Холографската вселена" е една от тези книги .

батьовия чета доста . Видял съм много и от реалния свят , но за последното десетилетие единици са книгите като тази . Наистина си заслужава . Купих я преди месец ,а днес я дочетох . Лятото четох подобна мисля че беше "Апокрифната история на човечеството " ,но тук идеите са обяснени научно защо наистина е така . Гледай и филма " Колко е дълбока заешката дупка " и " Какво си мислим че знаем " , по торентите ги има . Не си спомням автора който казваше, че ако вселената не е такава каквато я описва Бом то тя би трябвало да стане !

:))) Бива ! Колкото повече инфо има - толкова по-добре .

Аз май седя на задните редици нещо не мога да схвана за какво иде реч...ама много физика има в постинга ти.../да се оплача де/ а тя определено не ми е силната страна...Сигурно е прав човека...Направо незнам какво да кажа...и май е по добре да си замълча и да чета другите... иначе поздрави и дано всичко да е наред при тебе...при мене е...слава богу.

Хора, внимавайте къде се храните и какво ядете! Пицария "Бачи" в "Дружба" регистрира нов случай на хранително натравяне. Предишният беше в другото "Бачи" - в "Слатина". Отделно са недоволните клиенти, върнали храна заради непоносимата миризма на развалено или присъствието на хлебарки в гозбите. Такива неща не се случват само на филм. Пазете си здравето!

Интересни и убедителни са разсъжденията на Бом за експлицитен и имплицитен ред, за фрагментирането на света...

Поздравления за умението да подбираш интересни и разбираеми откъси!

:) Здравей !
Няма проблем , не всеки може да разбира от физика . Мога да ти подбера няколко от примерите , които Бом дава в книгата - те са на достъпен език и са взети от самата практика .
;) Справям се задоволително за момента , ще ти пиша повече отделно . Поздрави !

:)) Няма връзка с постинга ми , но оставям коментара ти . Не е излишно да се знае . За щастие специално в "Дружба" и "Слатина" отдавна не съм бил, още по-малко в пицарии :) ;)

:) Привет и благодаря !
Точно тези разсъждения , подкрепени с разни примери ме убедиха в необходимостта да подбирам всичките тези откъси . Дори сега , от позицията на времето смело казвам , че именно такова поднасяне на информацията ми липсваше в училищните часове по физика .

http://nagradite.net/mitko1bobi1bobi1stani