ВЛИЗАНЕ В ХОЛОГРАМАТА

Към края на 50-те години Бом вече има проблеми с маккартизма и става учен
стипендиант в Бристълския университет в Англия. Там, заедно с един млад студент
на име Якир Ааронов, той открива друг важен пример за нелокална взаимосвър-
заност. Бом и Ааронов откриват, че при подходящи обстоятелства един електрон е в
състояние да „усеща" наличието на магнитно поле в област, в която вероятността да
се открие друг електрон е нулева. Това явление сега е известно като ефектът на
Ааронов-Бом, а когато двамата за пръв път публикуват своето откритие, мнозина
физици не повярвали, че такъв ефект е възможен. Дори днес има достатъчен
остатъчен скептицизъм, който, въпреки потвърждаването на ефекта в безброй
експерименти, води от време на време до появата на статии, които все още като че
ли твърдят, че такова нещо не съществува.
Както винаги, Бом стоически приема непрекъснато да изпълнява ролята на
гласа в тълпата, който храбро забелязва, че царят е гол. В интервю, взето няколко
години по-късно, той предлага едно просто обобщаване на философията, която стои
в основата на неговата смелост: „В дългосрочен план е далеч по-опасно да оставаш
верен на една илюзия, отколкото да погледнеш в лицето това, което реалният факт
е."8 Въпреки всичко, ограниченият отклик на неговите идеи за целостта и
нелокалността и неспособността му да намери продължение го карат да насочи
вниманието си в други посоки. През 60-те години това го води към по-внимателно
вглеждане в реда. Класическата наука обикновено разделя нещата на две категории:
едни, чиито части са наредени в определен ред, и други, чиито части са в безпорядък
или случайно имат някаква подредба. Снежинки, компютри и живи същества са все
подредени. Картината, образувана от шепа разпилени зърна кафе на пода, отломките
след една експлозия и серия числа, които излизат при завъртането на рулетка, са все
безпорядъчни.
Когато Бом навлиза по-дълбоко в същината на проблема, той разбира също,
че има различни степени на подреденост. Някои неща са по-подредени от други и
това подсказва, че може би йерархиите на реда, които съществуват във вселената,
нямат край. Оттам на Бом му хрумва идеята, че може би нещата, които ние
възприемаме като безпорядъчни, изобщо не са такива. Може би техният ред е от
толкова „безкрайно висока степен", че те само ни изглеждат произволни (любопитно е
да се отбележи, че математиците не могат да докажат случайността и макар някои
поредици от цифри да се категоризират като произволни, това са само
образователни предположения).
Докато бива погълнат от тези мисли, Бом вижда по телевизионната програма
на ББС един уред, който му помага да развие по-нататък идеята си. Уредът е
специално проектиран буркан, в който е поместен голям въртящ се цилиндър.
Тясното пространство между буркана и цилиндъра е изпълнено с глицерин - гъста,
прозрачна течност, върху чиято повърхност неподвижно е застинала капка мастило.
Интересът на Бом е привлечен от обстоятелството, че когато ръчката на цилиндъра
се завърти, капката мастило се разпръсва в подобния на сироп глицерин и като че ли
изчезва. Но щом ръчката се завърти в противоположната посока, бледата следа от
мастилото бавно се сгъстява и отново образува една капчица .
Бом пише: „Бях много впечатлен от видяното и веднага оцених, че то е твърде
важно по въпроса за реда, тъй като когато капката мастило се разстила, тя все пак
съхранява един „скрит" (т. е. неявен) ред, който се разкрива, когато тя се възстанови.
От друга страна, на нашия обичаен език ние казваме, че капката е в състояние на
„безпорядък", когато тя се разпръсва сред глицерина. Това ме накара да видя, че тук
трябва да бъдат въведени нови идеи за реда.
Откритието силно развълнува Бом, защото му позволява да види по нов начин
много от проблемите, над които е размишлявал. Скоро след като попада на уреда с
мастило и глицерин, той се натъква на една още по-добра метафора за разбиране на
реда, която не само му дава възможност да сближи и обедини всичките различни нишки на изминалите в размисъл години, но го прави с такава сила и обяснителна
мощ, че изглежда почти като специално скроена за целта. Тази метафора е
холограмата.Когато капка мастило се постави в буркан, пълен с глицерин, и един
цилиндър в буркана се завърти, капката като че ли се разстила и изчезва. Но когато
цилиндърът се завърти в противоположната страна, капката възвръща предишния си
слят вид. Бом използва това явление като пример за това как редът може да бъде
или проявен (експлицитен), или скрит (имплицитен).
Щом Бом започва да размишлява върху холограмата, той вижда, че тя също
предоставя нов начин за разбиране на реда. Подобно на мастилената капка в
нейното разпръснато състояние, интерференчната картина, записана върху
холографска плака, също изглежда безпорядъчна за невъоръженото око. И двете
притежават ред, който е скрит или забулен до голяма степен по същия начин, по
който е забулен редът в плазмата в привидно произволното поведение на всеки от
нейните електрони. Но това не е единственото прозрение, до което води
холограмата.
Колкото повече Бом размишлява върху нея, толкова повече се убеждава, че
вселената, действително използваща холографски принципи при нейните действия,
сама е вид гигантска, разливаща се холограма, а това разбиране му позволява да
кристализира всички свои разнообразни прозрения в едно всеобхватно и съгласувано
цяло. Той публикува първите си статии по холографския възглед за вселената в
началото на 70-те години, а в 1980 г. представя един отлежал дестилат на своите
мисли в книга, озаглавена Целостта и имплицитният ред. В нея той не просто
обединява безбройните си идеи, а ги преобразява в нов начин за виждане на
реалността, който е колкото смайващ, толкова и радикален.
ЗАБУЛЕНИ РЕДОВЕ
И РАЗБУДЕНИ РЕАЛНОСТИ
Едно от най-поразителните твърдения на Бом е, че осезаемата реалност на
нашия всекидневен живот е в действителност вид илюзия, подобна на холографския
образ. Под нея остава скрит един по-дълбок ред на съществуване, едно необятно и
по-първично равнище на реалността, което поражда всичките обекти и явления на
нашия физически свят по приблизително същия начин, по който дадена холографска
плака поражда холограма. Бом нарича това по-дълбоко равнище на реалността
имплицитен (което означава „загънат, загърнат, забулен, неявен, скрит") ред, а
нашето равнище на съществуване обозначава като експлицитвн, или разгънат,
разгърнат, разбулен, явен, открит ред.
Той използва тези термини, защото вижда проявлението на всички форми във
вселената като резултатът от безбройни забулвания и разбулвания между тези два
реда. Например Бом смята, че електронът не е нещо единично, а цялост, обгръщаща
(забулваща) от край до край цялото пространство. Когато инструмент открие
присъствието на единичен електрон, то е просто защото един аспект от целостта на
електрона се е разбулил (подобно на начина, по който една мастилена капка се
разбулва от глицерина) в това конкретно място. Когато изглежда, че един електрон се
движи, това се дължи на една непрекъсната серия от подобни забулвания и
разбулвания.
Казано по друг начин, електроните и всички частици не са по-постоянни или по-
трайни, отколкото формата, която приема гейзер вода, когато избликва от извор. Те
са поддържани от един постоянен приток от имплицитния ред и когато изглежда, че
дадена частица е разрушена, тя всъщност не е изгубена. Просто се е забулила
обратно в по-дълбокото ниво, от което е изникнала. Една холографска фотоплака и
образът, който тя поражда, са пример за имплицитен (забулен, неявен) и експлицитен
(разбулен, явен) ред. фотоплаката е неявен ред, тъй като закодираният в нейните
интерференчни картини образ е скрита цялост, напълно забулваща цялото.
Прожектираната от филма хо-лограма е явният ред, защото тя представя разбуле-
ната и достъпна за възприятието версия на образа.
Постоянният и плавен обмен между двата реда обяснява как частици, като
например електронът в атома на позитрония, могат да променят формата си от един
вид частици на друг. Такива изменения могат да бъдат наблюдавани, когато една
частица, да кажем електрон, се забулва обратно в неизявения ред, докато друга,
фотон, се разбулва и заема нейното място. Според Бом и двата аспекта са винаги
забулени в един квантов ансамбъл, но начинът, по който наблюдателят
взаимодейства с ансамбъла определя кой аспект ще се разкрие и кой ще остане
скрит. Сама по себе си ролята, която един наблюдател играе в определянето на
формата на един квант, не изглежда по-мистериозна от факта, че начинът, по който
даден ювелир обработва скъпоценен камък, определя кои от неговите фасети ще
станат видими и кои не. Тъй като терминът холограма обикновено обозначава образ,
който е статичен и не предава динамичната и винаги активна природа на
неизброимите забулвания и разбулвания, които миг след миг създават нашата
вселена, Бом предпочита да описва вселената не като холограма, а като
„холодвижение".
Съществуването на по-дълбок и холографски организиран ред обяснява също
защо реалността става нелокална на субквантовото равнище. Както видяхме, когато
нещо е организирано холографски, всяко подобие на местоположение изчезва. Да
кажем, че всяка част от една холографска плака съдържа цялата информация,
притежавана от цялото, е в действителност друг начин да речем, че информацията е
разпределена нелокално. Следователно, ако вселената е организирана съобразно
холографски принципи, би следвало да се очаква, че тя също има нелокални
свойства.

За холограмите - винаги ги свързвам с филма "Междузвездни войни" и прожектирания триизмерен образ на принцеса Лея от робота.

:) Съвсем нормално е твоето виждане - в този филм за пръв път се видя масово какво е холограма : триизмерно изображение , сътворено с помощта на лазер .

Примерът в този откъс е много интересен , но би ми било приятно да разбера твоя възглед за споменатия холографски модел в няколко изречения .

:) Истинско предизвикателство . Добре , ще опитам да отговоря : нашият свят и всички неща в него всъщност са едни призрачни образи, проекции от едно ниво на реалността, което е отвъд представите ни за време и пространство !

Още в най-древните учения, в източните религии и философии се говори, че светът е една илюзия… мая, а днес науката го доказва.

:) така излиза на практика . Тази идея обединява и религия, и философия, и наука.

http://www.monitor.bg/article?id=267719

;) Интересно е ! Благодаря !

Космосът като холограма - на нашите възприятия за него, проектиращи извънсетивно познание в картини...

Нали неслучайно се казваше , че ние сме "сънищата на Бога" ...

Щеше ми се сънищата на Бога да са малко по-съвършени ! Надявам се и това да стане .

:)) Лека-полека , с общи усилия се движим в тази посока ! Има видим напредък според мен !

Холографски модел - е когато вземеш една частица от някакво цяло, и тази частица която и да е от цялото, всъщност съдържа информация за това цяло. Тоест всеки пиксел съдържа образа на цялата картина. Чупиш една чаша, и всяка счупена част от чашата - съдържа цялата чаша. Всяка капка от океана съдържа океана. ............ Пълен булшит...

Да, ама не е булшит , анонимен . Просто няма как да се осъзнае с познатите представи !

Po takav nachin mojem da si predstavim tova, koeto vinagi ni e draznelo- bezkrainostta.
T.e. niama nachalo, niama krai, ima samo prelivane . Obache pak vremeto - znachi samo dvijenie, nali?Znachi sme si izmislili vremeto?
Kvantovite nauki-fisika,himia,medizina, genetika, che i magia sa za novite pokolenia, nie po-starite - mojem samo da razbirame dokolkoto imame abstraktno vijdane, po-skoro setivo za tova., dokolkoto useshtame che nasheto vartene vinagi sreshta nasreshtnoto takova - vaji za bioenergiinite vzaimodeistvia; A NIAKOI PO_TARIKATI POLZVAT PRINZIPA ZA MAGII __ shte ti lepna misal-forma na prinzipa- tvoito pole se varti protivopolojno nasreshtno na moito- da kwantova tehnika, deistva. Javno ide novata rasa, deto shte gi vladee tia sili. /Ne sam gledala nito 1 seria za H.Potter/tova sa moi lichni vazgledi.We must take it easy.

:) Точно така - и времето е относително , повече подробности съм описал тук : http://universalnite000.blog.bg/drugi/2010/05/11/dokolko-realno-e-vremeto.542775

Помня примера, че материята е такава, каквато я познаваме само пред очите ни, а зад гърба ни е... бульон. :) Предвид странното поведение на частиците, които са частици, когато са наблюдавани и вълни, когато не са наблюдавани... Не цитирам съвсем коректно, само по смисъл.
Както и примерите как мозъкът е склонен да ни "мами" запълвайки сляпото петно от зрението, или как хора с отстранена част от мозъка живеят нормално..
И много други шокиращи факти, трудносмилаеми за прагматичното ни съзнание.
Със сигурност е книга, която ме впечатли и ми породи повече въпроси, отколкото отговори. :)

Ефекта от експеримента води до различни твърдения и до различни теории и затова се появяват различните виждания по темата.
Поздравления за актуалната тема!

Само за едно съжалявам - вместо да ни го предават в училищата , бяхме принудени да слушаме и учиме куп безполезна информация .... Но и това е опитност ;)

Е то в училищата не беше позволено да ни преподават тази информация. МОНТ подбираше материала на преподаване...да не би сякаш да ни просветне нещо ненужно.

:) Така си беше . Бил съм в елитни гимназии и колкото по - елитна бе гимназията - толкова по-скучно ми беше ....