НОВ ВИД ПОЛЕ И
КУРШУМЪТ, УБИЛ ЛИНКЪЛН

Бом се опитва да намери приложима
алтернатива на интерпретацията на Бор. Той започва чрез допускане, че частици
като електроните наистина съществуват в отсъствието на наблюдатели. Приема
също, че съществува една по-дълбока реалност зад неприкосновената стена на Бор,
едно субквантово равнище, което все още очаква да бъде открито от науката. Като се
опира на тези предпоставки той открива, че ако просто предположи съществуването
на нов вид поле на това субквантово равнище, той би бил в състояние да обясни
откритията на квантовата физика, както би могъл Бор. Бом нарича предполаганото от
него ново поле квантовият потенциал и теоретизира, че подобно на гравитацията
то обхваща целия космос. Обаче за разлика от гравитационните полета, магнитните
полета и т. н., неговото въздействие не намалява с увеличаване на разстоянието.
Неговите ефекти са фини, но той е еднакво мощен навсякъде. Бом публикува своята
алтернативна интерпретация на квантовата теория през 1952 г.
Реакцията към неговия нов подход е главно негативна. Някои физици са
толкова убедени, че подобни алтернативи са невъзможни, щото без колебание
отхвърлят идеите му. Други предприемат страстни атаки срещу неговите
разсъждения. В края на краищата всички подобни аргументи всъщност се основават
предимно върху философски различия, но това няма значение. Гледището на Бор
така се е окопало във физиката, че на алтернативата на Бом се гледа само като на
ерес.
Въпреки остротата на тези атаки Бом остава непоколебим в убеждението си,
че има нещо повече в реалността, отколкото допуска възгледът на Бор. Той също
смята, че науката е твърде много ограничена в своето становище, когато тя оценява
нови идеи като неговата собствена, и в издадената през 1957 г. книга, озаглавена
Каузалност и случайност в модерната физика, ученият изследва няколко от
философските предпоставки, отговорни за тази мисловна нагласа. Широко
поддържано е допускането, че е възможно всяка единична теория, каквато е
квантовата, да бъде цялостна и завършена. Бом критикува това допускане като
отбелязва, че природата може би е безкрайна. Тъй като не би било възможно за
която и да е теория да обясни напълно нещо, което е безкрайно, Бом смята, че
откритото научно търсене може да върши по-добра работа, ако изследователите се
въздържат да правят подобни допускания.
В книгата той твърди, че начинът, по който науката разглежда каузалността, е
също прекалено ограничен. За много следствия се смята, че имат само една или
няколко причини. Обаче Бом смята, че един резултат може да има неограничен брой
причини. Например ако запитате някой какво е причинило смъртта на Абрахам
Линкълн, той може да отговори, че това е куршумът от пистолета на Джон Уилкс Бут.
Но един пълен списък на причините, които допринасят за смъртта на Линкълн, би
трябвало да включва всички събития, които водят до усъвършенстването на
пистолета, всички фактори, които карат Бут да иска да убие Линкълн, всичките стъпки
в еволюцията на човешката раса, които дават възможност за развитието на ръка,
способна да държи пистолет и т. н., и т. н. Бом признава, че в повечето случаи човек
би могъл да пренебрегне безбрежната каскада от причини, които водят до даден
резултат, но той все пак смята, че е важно за учените да помнят, че никое единично причинно-следствено отношение никога реално не е отделено от вселената като
цяло.
АКО ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КЪДЕ СТЕ,
ПОПИТАЙТЕ НЕЛОКАЛНИТЕ
По време на същия този период от живота му Бом продължава да
усъвършенства своя алтернативен подход към квантовата физика. Когато се вглежда
по-внимателно в смисъла на квантовия потенциал, открива, че той има редица черти,
които предполагат едно още по-радикално отклонение от ортодоксалното мислене.
Сред тях е значението на целостта. Класическата наука винаги разглежда
състоянието на една система като цялост, която е просто резултатът от
взаимодействието на нейните части. Обаче квантовият потенциал разпердушинва
този възглед и посочва, че поведението на частите в действителност е организирано
от цялото. Това не само придвижва една стъпка напред твърдението на Бор, че
елементарните частици не са независими „неща", а част от една неделима система,
но дори подсказва, че целостта е в някои отношения по-първичната реалност.
Това обяснява също как електроните в плазмите (и други специализирани
състояния като например свръхпроводимостта) могат да се държат като
взаимосвързани цялости. Както казва Бом, такива „електрони не се разсейват,
защото, чрез действието на квантовия потенциал, цялата система преминава през
едно съгласувано движение, което прилича повече на балетен танц, отколкото на
движението на множество неорганизирани хора". Той отбелязва също, че „подобна
квантова цялостност на дейността е по-близо до организираното единство при
функционирането на частите на живо същество, отколкото до вида единство, който се
постига чрез сглобяване на частите на машина"6.
Още по-удивителна черта на квантовия потенциал са неговите последици за
природата на местонахождението. На равнището на нашия всекидневен живот
нещата си имат много определени местонахождения, но дадената от Бом
интерпретация на квантовата физика показва, че на субквантовото равнище, нивото,
на което действа квантовият потенциал, местонахождението престава да
съществува. Всички точки в пространството стават равни на всички други точки в
пространството и е безсмислено да се говори, че нещо било отделено от друго нещо.
физиците наричат това качество „нелокалност".
Нелокалният аспект на квантовия потенциал позволява на Бом да обясни
връзката между двойките частици, без да нарушава забраната на специалната
теория на относителността срещу възможността да се пътува по-бързо от скоростта
на светлината. За да го илюстрира, той предлага следната аналогия. Представете си
риба, плуваща в аквариум. Представете си също, че никога преди не сте виждали
риба или аквариум и единственото ви знание за тях идва от две телевизионни
камери, едната насочена към предната част на аквариума, а другата към страничната
му част. Когато гледате в двата телевизионни монитора, погрешно можете да
допуснете, че рибата върху екраните са две отделни неща. В крайна сметка, тъй като
камерите са разположени от различни ъгли, всеки от образите ще бъде леко
различен. Но когато продължите да наблюдавате, в края на краищата ще разберете,
че има връзка между двете риби. Когато едната се завърти, другата прави леко
различно, но съответстващо завъртане. Когато едната застане към лицевата част,
другата застава към страничната и т. н. Ако не сте запознат напълно със ситуацията,
можете погрешно да заключите, че рибите мигновено си обменят информация, но
случаят не е такъв. Никакъв обмен на информация не се осъществява, защото на
едно по-дълбоко равнище на реалността - реалността на аквариума - двете риби в
действителност са една и съща риба. Точно това, казва Бом, се извършва между
частици, като например два фотона, излъчени при разрушаване на един атом на позитрония .
Тъй като квантовият потенциал пронизва цялото пространство, всички частици
са нелокално взаимосвързани. Все повече изображението на реалността, което
разгръща Бом, не е картина, в която елементарните частици са отделени една от
друга и се движат през празното пространство, но картина, в която всички неща са
част от една неразпокъсана тъкан и са поставени в пространство, което е толкова
реално и богато с процеси, колкото материята, която се движи през него.
Бом смята, че елементарните частици са свързани по същия начин
както образите на рибата върху двата телевизионни монитора. Макар частиците,
примерно електрони, да изглеждат разделени една от друга, на едно по-дълбоко
равнище на реалността - равнище, аналогично на аквариума - те в действителност са
просто различни аспекти на едно по-дълбоко космическо единство.

Този откъс - как съвпада тезата с тази на Ани Безант за Акашовите записи . Поразително съвпадение .

:) Отличен паралел , но какво по-конкретно имаш предвид ? Аналогиите не са една и две ...

Съвкупността от образи в Акашиевото поле образува Акашиевите записи, често споменавани в теософската литература, които съществуват през целия живот на системата.

С това съм съгласен напълно - разбира се е необходимо да си се занимавал сериозно с медитации, за да може да направиш сравнението !

Първоизточника на цялата тази холограма /която ние възприемаме със съзнанието си/ е същото това Съзнание но не ограничено от нищо.

Да, може да се каже така , също като модел за онагледяване е удобна и координатната система с нулата в центъра й - единственото число, което нито е положително, нито отрицателно .

Всичко вибрира; начинът, по който ние вибрираме въздейства върху другите, превръщайки ги в резонатори на излъчваните от нас вибрационни честоти.

:) Разбира се , ето как функционира и вълновия модел на холограмата !

Само обръщам внимание, че умозрителната теза за 'холографски' мозък или Вселена не е подкрепена експериментално.

Хм, от този коментар си мисля, че изобщо не си чел цялата книга , анонимен !

На моменти срещам трудности да разбера всичко, но в този ти откъс примерът с наблюдението на рибата е много ясен и ми помогна да визуализирам теорията ;) Поздрави за теб :)

Затова си я харесвам тази книга - пълна е с достъпни примери за обяснения на иначе нелеката материя !

Винаги ми е било по-лесно, ако имам някаква асоциация - помагаща ми за нова материя , още в училището бях така :) ;)

Да нямаш асоциативна памет в такъв случай ?

Самият така наречен вакуум гъмжи от постоянно пръкващи се и изчезващи виртуални двойки частица-античастица, а самото поле, през което преминават безмасовите частици на силовите взаимодействия (бозоните), както и масовите частици на материята (хадроните) представлява една супа, съставляваща самата тъкан на пространството. И в зависимост от струнната структура и честотата и модела на трептене на всяка частица (съгласно струнната и М-теорията), различните типове бозони или хадрони или приемат маса, или отдават енергия. Не знам как по-просто и с по-малко думи да го обясня, но е важно да се знае, че такова нещо като "празно място" просто няма.

Холографският принцип постулира, че цялата информация за съдържанието и подредбата на многоизмерната Вселена има своя двуизмерен двойник (вторичен образ, или отражение), който се отлага върху стените на хоризонта на Вселената, подобно на фотографска плака. Това може да се види в частен умален вид и върху "хоризонта на събитията" на всяка една черна дупка (това е линията, отвъд която всичко, включително и светлината, безвъзвратно пада в сингулярността на дупката). Освен вероятно част от гореспоменатите двойки частица-античастица, в случаите когато едната се "пръква" отвъд хоризонта на събитията и потъва в сингулярността, а другата се отправя в друга посока извън нея и така продължава да "съществува" във Вселената. Вероятно така и се е получил сегашният количествен превес на материята над антиматерията и затова съществуваме и ние.

:) Напълно поддържам възгледа, че няма "празно" пространство .

Това, което най-много ми допада в холографския принцип е : целият материален свят – от електроните до галактиките няма собствена реалност, а е проекция на някакво “дълбочинно ниво на мирозданието”. Вселената е гигантска холограма, чиято дори и най-микроскопична част носи в себе си информация за общата картина на битието и където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо.

Също толкова интересен ми е въпроса за елементарните частици . При цялата своя причудливост най-вероятно елементарните частици са чиста енергия, която поради огромната си скорост на движение вътре в ядрото и около ядрото на атома се “уплътнява” и проявява себе си като частица. Следователно елементарните частици са повече събитие, отколкото обект. Сега физиката допуска пораждане на материя от чистия вакуум, от 4-те основни сили – електромагнитните, силните и слабите взаимодействия и гравитацията.