БОМ
И ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТТА
Един аспект на квантовата реалност, който Бом намира за особено интересен,
е странното състояние на взаимосвързаност, което изглежда съществува между
привидно несвързани субатомни събития. Също толкова озадачаващо е, че повечето
физици се стремят да отдадат малко значение на този феномен. Всъщност толкова
малко е направело в това отношение, че един от най-знаменитите примери за
взаимосвързаност остава скрит в едно от основните допускания на квантовата
физика много години, преди някой да го забележи.
Това допускане е направено от един от основателите на квантовата физика -
датският физик Нилс Бор. Той отбелязва, че ако елементарните частици се появяват
само в присъствието на наблюдател, тогава е също толкова безсмислено да се
говори за свойствата и характеристиките на частиците като налични, преди те да
бъдат наблюдавани. Това е обезпокоително за мнозина физици, защото в по-
голямата си част науката е основана върху разкриването на свойствата на явленията.
Но ако актът на наблюдението действително помага да бъдат създадени такива
свойства, какво означава това за бъдещето на науката?
Сред обезпокоените от твърденията на Бор бил Айнщайн. Въпреки ролята,
която играе в основаването на квантовата физика, той изобщо не е доволен от
посоката, в която новооперената наука поема. За него заключението на Бор, че
свойствата на една частица не съществуват, докато не бъдат наблюдавани, е
особено осъдително, защото, когато то се съчетае с друга находка на квантовата
физика, то води до извода, че елементарните частици са взаимосвързани по начин,
който Айнщайн смята просто за невъзможен.
Тази находка е откритието, че субатомните процеси водят в резултат до
създаването на двойка частици с еднакви или много сходни свойства. Да разгледаме
един крайно нестабилен атом, когото физиците наричат позитроний. Атомът на
позитрония се състои от един електрон и един позитрон (позитронът е електрон с
положителен заряд). Тъй като позитронът е античастицата на електрона, в крайна
сметка двете се взаимоунищожават (анихилират) и разпадат на два кванта светлина
или „фотони", които се разлитат в противоположни посоки (способността да променя формата си от една частица в друга е още една способност на кванта). Съгласно
квантовата физика няма значение колко далеч отлитат фотоните - когато бъдат
измерени, винаги ще се открива, че те имат еднакви ъгли на поляризация.
(Поляризация е пространствената ориентация на вълновия аспект на фотона при
разлитането от източника.)
През 1935 г. Айнщайн и неговите колеги Борис Подолски и Натан Розен
публикуват една знаменита днес статия, озаглавена „Може ли квантово-механичното
описание на физическата реалност да бъде смятано за завършено?" В нея те
обясняват защо съществуването на такива двойки частици доказва, че не е възможно
Бор да бъде прав. Както те отбелязват, две такива частици, да речем излъчваните
фотони при разрушаването на позитрония, могат да бъдат създадени и да им се
позволи да отлетят на значително разстояние*. Тогава те могат да бъдат
пресрещнати и техните ъгли на поляризация измерени. Ако поляризациите се
измерят точно в един и същ момент и се открие, че те са идентични, както квантовата
физика предсказва, и ако Бор е прав и свойства като поляризацията не възникват,
докато не са наблюдавани или измервани, това показва, че по някакъв начин двата
фотона трябва мигновено да обменят помежду си информация така, че да знаят кой е
ъгълът на поляризация, за който да се уговорят. Проблемът е, че съгласно
специалната теория на относителността на Айнщайн нищо не може да пътува по-
бързо от скоростта на светлината, да не говорим да пътува мигновено, защото това е
все едно да се разруши бариерата на времето и би отворило вратата за всякакви
видове неприемливи парадокси. Айнщайн и неговите колеги са убедени, че няма
„разумна дефиниция" на реалността, която би позволила съществуването на такава
по-бърза-от-светлината взаимосвързаност, а следователно Бор не е прав. Техният
аргумент сега е известен като парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен, или, за
краткост, АПР.
Аргументът на Айнщайн не смущава Бор. Той съвсем не смята, че някакъв вид
комуникация със скорост-по-голяма-от-светлината би могла да се осъществи, но
предлага друго обяснение. Ако елементарните частици не съществуват, докато не са
наблюдавани, тогава за тях повече не може да се мисли като за независими „неща".Следователно Айнщайн основава своя аргумент върху грешка, когато разглежда
двойките частици като отделни. Те са част от една невидима система и е
безсмислено да мислим за тях по друг начин.
След известно време повечето физици вземат страната на Бор и се
съгласяват, че неговата интерпретация е правилна. Един от допринеслите за
триумфа на Бор фактори е, че квантовата физика се оказва толкова грандиозно
успешна в предсказването на феномени, щото малцина физици са в състояние дори
да разглеждат възможността за някаква нейна погреш-ност в едно или друго
отношение. Освен това когато Айнщайн и неговите колеги изказват за пръв път
своето предположение за двойките частици, технически и други причини не
позволяват да бъде осъществен подобен експеримент. Така можем дори по-лесно да
си го избием от ума. Любопитното е, че макар Бор да изработва своя аргумент, за да
отрази атаката на Айнщайн срещу квантовата теория, както ще видим възгледът на
Бор, че субатомните системи са неделими, има също толкова дълбоки неявни
следствия за природата на реалността. По стечения на обстоятелствата тези скрити
последствия също са пренебрегнати и още веднъж потенциалната значимост на
взаимосвързаността е потулена.

Повече за Нилс Бор : http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BB%D1%81_%D0%91%D0%BE%D1%80

Субатомна частица е елементарна или съставна частица, по-малка от атома. Субатомните частици са предмет на изучаване от атомната и ядрена физика, както и от физиката на елементарните частици. Те включват електрони, протони и неутрони, които са съставни частици - съставени са от кварки. Кварките са слепени заедно с помощта на глуони.

Повечето от тези частици се намират в космическите лъчи и се проявяват при взаимодействие с материята и се наблюдават при процеси на разсейване в ускорителите на частици.

Много ми хареса днешния откъс !
Дейвид Уилкок , който говори за промените във Вселената казва нещо, което е в синхрон с холографкия модел : "Всички философи, оказващи значимо влияние върху обществото, се връщат към идеята за съществуването на единния Творец. А това, че Вселената притежава дуалност, разделение, пространство и време – всичко това е един сън. По същество, всичко се свежда до единството и има само една личност. Тази личност е Едно Съзнание.

Оттук идва идеята, че всичко проявено, всичко, което виждаме около себе си, в крайна сметка е част от един сън. Ако можем да си спомним кои сме, ще проникнем зад завесата, която ни кара да мислим, че когато наблюдаваме един човек, всъщност виждаме някой съвсем друг."

Дейвид Уилкок за мен е сериозен изследовател и мнението му е солидно ( с малко думи изразява достатъчно ) . Благодаря ти :)

Само прочети това ( пак е от Уилкок ) : "- Термините, които използваш, не са конкретни. Бих казал, че доколкото Творецът е холографичен и фрактален – в този смисъл ние сме негови копия, защото се повтаря един и същ калъп. Но, ние притежаваме и цялата уникалност на снежинката, благодарение на богатството, което има всяка галактика, на която съществува живот.


В рамките на космическата концепция, с която аз работя, всяка галактика притежава личност и създава “учебен план” за еволюцията, включително и точни духовни архетипове, чрез които се преминава на всяко следващо ниво. Несъмнено, това са 7 архетипа на Тялото, 7 архетипа на Ума и седем архетипа на Духа. Всички те са обединени от още един архетип, който се нарича “Глупак” или “Търсач на Истината”."

:) Трябваше да започнеш направо с този цитат , още по-точен е !

апропо , как ще има скорост по-голяма от светлинната ? нещо сте се объркали

По-скоро официалната версия е объркана . Тя е както сполучливо се изрази една съблогърка "за ширпотреба" :)

Линк за парадокса на Айнщайн , Подолски и Розен - http://www.mystics.eu/fizika/54-paradoks-na-ainshtain-podolski-rozen.html

може би ще ми кажеш - за случайностите. Десетки пъти ми се е случвало, за последно- току-що, да си помисля нещо и то да се появи. Помислих си за думата "същество" и субтитрите на филма я показаха. Тези случайности от трети порядък, ако не греша, нали пак се обясняват с холографската вселена?

:) Здравей !
Да , това е точно на телепатичен принцип ,а както знаем от другите части на книгата - телепатията е неизменна част от холографския модел . Самият Карл Прибрам казва нещо много интересно :

Не че светът на явленията е повреден, не в
ред, лъжлив; не че няма обекти извън нас, на
някакво равнище на реалността. Но ако
проникнете и се взрете във вселената с една
холографска система, ще достигнете до
различен възглед, до различна реалност. И
тази друга реалност може да обясни неща,
които досега оставаха научно необясними:
паранормални феномени, синхроничности,
очевидното многозначително съвпадение на
събития.

Когато човек не желае твърдението му да звучи с една октава по-ниско от въпросната "шир-потреба", общо взето следва да провери теорията си и да представи получените доказателства. Пък ако няма, би следвало да преглътне кротичко и собствената си велика теорийка.

:)) Колко добре правя, че редовно си медитирам и така съм получил доказателствата за холографския модел , който е описан . По друг път , но резултатa е същия ;) А ширпотребата - без коментар :)

няма нищо свръхестествено или паранормално в естествения ход на нещата, независимо дали ние ги разбираме или не...
на Айнщайн още се приписва изречението: нормалното е посредствено...

:) Разбира се - не съм нихилист и признавам напредъка . Но най-голямото зло според мен се корени в следното : На най-високо човешко ниво Илюминати твърдо са решили да поддържат мита, че няма такова нещо като дух или вечен Аз. Те знаели, че това не е вярно, но това познание било само за тях, не за хората, които искат да контролират. Религията била изживяла дните си и човечеството започнало да отхвърля нейните възгледи. Това ( решили Илюминати ) щяло да продължи да се разраства. Друга сурова система от вярвания трябвало да замени мястото й, а те така или иначе предпочитали хората да мислят, че не са нищо повече от парчета месо. Едно от творенията на Илюминати било прочутото Кралско научно дружество във Великобритания. То отворило врати в края на 17-ти век и било прекрасно средство за продажба на доста хистеричната идея, че съществува само физическият свят. Сбогом, Боже. Медиите отново изиграли ролята си на добрите кученца, каквито избрали да бъдат и те все още се отнасят към думите на "учения" като към солидна истина, едва ли не аксиома. В крайна сметка те са учени и са много умни хора, които "знаят" повече от нас. Знам, че не разбирате научните жаргони, но не си блъскайте главата. Просто продължете да си живеете и оставете учените да ви казват кое как е. Те знаят най-добре.