Прехвърлянето
на придобити умения
Прибрам смята, че холографският модел хвърля светлина и върху нашата
способност да прехвърляме придобити чрез обучение умения от една част на тялото
към друга. Както си четете тази книга, спрете за момент и напишете малкото си име
във въздуха с вашия ляв лакът. Навярно ще откриете, че е сравнително лесно да го
сторите, а все пак по всяка вероятност то е нещо, което никога преди не сте правили.
Тази способност може и да не ви изглежда удивителна, но за класическия възглед,
според който различни области на мозъка (като например областта, контролираща
 движенията на лакътя) са „пряко свързани", или способни да изпълняват задачи само
след обучение чрез повторение, посредством което да бъдат установени съответните
нервни връзки между мозъчните клетки, това е нещо като загадка. Прибрам
отбелязва, че проблемът става много по-податлив на решаване, ако мозъкът би бил в
състояние да обърне всичките си спомени, включително спомените за придобитите
чрез обучение способности, като например писането, в един език на интерфериращи
вълнови форми. Подобен мозък би бил много по-гъвкав и би могъл да прехвърля
съхранената в него информация със същата лекота, с която един изкусен пианист
транспонира някоя песен от една музикална тоналност в друга.
Същата тази гъвкавост може да обясни способността ни да разпознаваме
нечие познато лице, без значение от какъв ъгъл го виждаме. Освен това, щом
мозъкът е запаметил едно лице (или някакъв друг обект или сцена) и го е
преобразувал в език на вълнови форми, той може, в известен смисъл, да превърта
тази вътрешна холограма от всички страни и да я изследва от каквато си иска
перспектива.
Усещанията за илюзорен крайник и как създаваме „свят извън нас"
За повечето от нас е очевидно, че чувствата ни на любов, глад, гняв и т. н. са
вътрешни реалности, а звукът на свирещ оркестър, топлината на слънцето, мирисът
на изпичащ се хляб и т. н. са външни реалности. Не е толкова ясно обаче как нашите
мозъци ни дават възможност да разграничаваме двата вида реалности. Прибрам
например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е
върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек
като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света
извън нас". По същия начин, когато си ударим пръст на крака, усещаме болката в
него. Но реално тя не е там. В действителност болката е неврофизиологически
процес, който протича някъде в мозъка ни. Как тогава нашият мозък е в състояние да
предаде множеството неврофизиологични процеси, проявяващи се като наше
преживяване, които са все вътрешни, и да ни подлъже да мислим, че едни са
вътрешни, а други са разположени извън границите на нашето сиво вещество?
Да създава илюзията, че нещата са разположени там, където не са, е най-
типичният признак на една холограма. Както бе споменато, ако погледнете някоя
холограма, тя като че ли има пространствена про-тяжност, но ако прекарате ръката си
през нея, ще установите, че там няма нищо. Въпреки това, което ни казват сетивата
ни, никакъв инструмент не ще улови присъствието на някаква ненормална енергия
или вещество там, където холограмата изглежда да виси. Така е, защото холограмата
е виртуален образ - образ, който изглежда разположен някъде, където не е, и
пространствената му протяжност е не по-голяма от тази на триизмерния ви образ,
който виждате, когато се погледнете в огледалото. Точно както този образ е
разположен в живачната амалгама, нанесена върху задната повърхност на
огледалото, така действителното местоположение на една холограма е винаги във
фотографската емулсия върху повърхността на филма, на който е записана.
Допълнително доказателство, че мозъкът е в състояние да ни подлъже да
мислим, че вътрешни процеси са разположени извън тялото, идва от физиоло-га
Георг фон Бекеши, носител на Нобелова награда. В серия от експерименти,
проведени в края на 60-те години на XX в., Бекеши поставя вибратори върху коленете
на участниците в тях, като те са с превръзка на очите. След това променя честотата
на вибриране на инструментите. Докато го прави, той открива, че може да накара
подопитните да преживеят усещането, че източникът на вибрацията се прехвърля от
едното коляно на другото. Ученият установява, че дори може да накара участниците в
експеримента да усетят източника на вибрация в пространството между техните
колене. Накратко, той показва, че хора имат способността да изпитват привидни
усещания в места на пространството, където те нямат абсолютно никакви сетивни
 рецептори1".
Прибрам смята, че работата на Бекеши е съвместима с холографския възглед
и хвърля допълнителна светлина върху това как интерефериращите вълнови
фронтове - или както е при Бекеши, интерфериращи-те източници на физическа
вибрация - дават възможност на мозъка да определи местонахождението на някои от
своите преживявания извън физическите граници на тялото. Той смята, че този
процес може да обясни и феномена „илюзорен крайник", или усещането, което имат
хора, претърпели ампутация, че липсващият крак или ръка все още са на мястото си.
Често те преживяват свръхестествено реалистични гърчове, болки и пробождания в
тези илюзорни придатъци, но може би преживяваното е холографският спомен за
крайника, който все още е записан в интерференчните картини в техните мозъци. 
ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА
ПОДКРЕПА
ЗА ХОЛОГРАФСКИЯ МОЗЪК
За Прибрам повечето сходства между мозъка и холограмата будят интерес, но
той знае, че неговата теория е без стойност, докато не бъде подкрепена от по-
солидни доказателства. Един учен, който осигурява нови доказателства, е биологът
Пол Пайч от Университета на Индиана. Любопитното е, че отначало Пайч упорито не
вярва в теорията на Прибрам. Той е особено скептичен към твърдението му, че
спомените нямат някакво определено място в мозъка.
За да докаже, че Прибрам не е прав, Пайч разработва серия от експерименти,
в които използва сала-мандри като подопитни животни. При предишни изследвания
той е открил, че може да отстрани мозъка на саламандър, без да го убие, и въпреки
че той остава вцепенен, докато мозъкът му липсва, неговото поведение напълно се
нормализира, щом мозъкът му бъде възвърнат.
Пайч разсъждава по следния начин - ако поведението при хранене на един
саламандър не е свързано с някакво специфично място в мозъка, то не би било от
значение как е поставен мозъкът в главата му. Ако е от значение, тогава теорията на
Прибрам би била опровергана. Затова той преобръща лявата и дясната полусфера
на мозъка на саламандъра, но за негов ужас, щом той бъде възвърнат в този му вид,
сала-мандърът бързо възобновява нормалното си хранене.
Той взема друг саламандър и му обръща мозъка наопаки (с главата надолу).
Когато го поставя отново, нормалното хранене се възобновява. Чувствайки се все по-
обезсърчен, той решава да предприеме по-драстични мерки. В серия от над 700
операции той реже на филийки, стръсква, разбърква, изважда и дори накълцва
мозъците на своите нещастни подопитни, но винаги когато постави отново това, което
е останало, тяхното поведение се нормализира11.
Тези и други открития превръщат Пайч в привърженик на теорията на Прибрам
и привличат достатъчно внимание, поради което неговите изследвания стават обект
на част от телевизионното предаване 60 минути. Той описва своите преживявания и
дава подробен отчет за експериментите си в своята проникновена книга
Разбърканият мозък......

Именно. Тук става дума, че елементарните частици са свързани пряко в измерение, което ние не можем да видим, нито да усетим - поне съзнателно.

Холографският модел обяснява редица мистерии- способността на хора, които чуват само с едното си ухо, да определят посоката, от която идва звук; способността ни да разпознаваме лицето на човек, когото не сме виждали много години; способността на съзнанието да влияе върху света ,телепатията, предсказване на бъдещето, синхроничносттта, мистичното чувство за единство с Вселената и дори психокинезата.

Най-вече защото и според холографската теория “частта-е-цялото”

Всеки от нас притежава способността, поне на някакво равнище, да влияе върху здравето си и да контролира своята физическа форма по начини, които е малко да бъдат наречени смайващи.

Хей, прочети какво намерих - връзка между календара на Маите и холографския модел : "Цолкин би могъл да бъде разбран по-добре в контекста на по-широка пространствена перспектива. Нека погледнем 260-те матрични единици от резонантни честоти като нелинеен холографски модел. Въпреки че когато говорим за отделните дни, предполагаме линейна структура, целият модел е нелинеен, защото всеки конкретен ден е в зависимост от предишните, произтича от тях и съответно влияе на следващите. Това е един безкрайно вътрешно свързан модел. Което по отношение на резонантните пресечни точки значи, че всяка отделна единица съдържа в себе си целия модел. Всички холограми имат подобно свойство - цялото се съдържа във всяка отделна част. Нещо повече, тъй като всяка единица на Цолкин е комбинция между една от 13-те галактически пулсации и съответно една от 20-те честотни вибрации, цялата матрица представя минималния диапазон от възможности и пермутации, в рамките на които съществуват всички форми на живот в нашата галактика. Или казано накратко, Цолкин е многоизмерна холографска проекция на Хунаб Ку. Неговата календарна система от 260 единици хармонично обединява различни нива и измерения на реалността."

Много ми стана интересно , има ли линк към този източник ?

;) Давам го - http://mayanproject.hit.bg/tzolkin.html .Ти обичаш да се ровиш , тук ще имаш материал за това ! :)

:) Отлично , благодаря ти ! Ще се поровя със сигурност .

Тази книга я четох миналата година ако не се лъжа. Доста интересно четиво, но има и откровенни неточности. Дали умишлено или не, автора преиначава или дори си измисля различни данни от изследвания, част от които съм чел.

Не потвърждавам или отричам казаното , но за себе си знам, че изложеното съвпада с други източници на информация в комбинация с мои опитности !

това са пълни глупости
засягането на някои интересни и верни твърдения на видни физици, не означава, че останалото в тази тема е истина. Човек учил си физиката 1-12клас ще е наясно, че това са абсолютни глупости(с малкото изключение подхвърлени за да изглежда по-автентично). Някой физик би се смял много :)

Не забравяй, обаче, че си учил физика от учебник написан така, че да е удобен на някои хора...

Днес най-новите научни изследвания доказват, че Вселената е гигантска холограма. Тази идея обединява и религия, и философия, и наука. Още в най-древните учения, в източните религии и философии се говори, че светът е една илюзия… мая, а днес науката го доказва. Оказва се, че филмите като „Матрицата“ не са просто фантастика…

Макар и бавно , тези истини започват да си проправят път след толкова време на ограничено знание !

холографският модел да потвърди и съществуването на живота след живота - измеренията, които обитават душите? Според мен е възможно.А пиисаното по-горе е абсолютната истина - нито религията,нито философията, нито науката могат поотделно да обяснят света, а само в цялост.Майа е индийска богиня с було на главата си, символизираща илюзорността на света. Не е ли възможно и целият свят да е компютърна игра на свръхразвит разум?

;) И аз смятам така - всичко е една голяма холограма , а в книгата на Франсоа Брюн "Мъртвите ни говорят" има достатъчно изтъкнати наблюдения, които потвърждават холографския модел .
С един приятел неотдавна направихме сравнение на нивата на тази игра по следния начин : Низш Аз - хардуер ; Висш Аз - софтуер ; Усъвършенствани същества - малки юзъри ; Твореца - Върховен юзър . Аналогията с компютърната игра е ясна ;)

В книгата на Брюн изумително точно е отразен холографският модел. Сещам се във връзка с компютърната игра и за теорията на Фоменко, че Бог е свръхмощен компютър.

И в тази връзка предлагам малко от книгата , където има много добро потвърждение на тезата за холограма : "“Остава винаги един незаличим образ от минали картини – това, което наричате вие психометрия – тоест, ако вие знаехте как да го видите, един вид “отпечатък” от нашето пребиваване остава видим за очите на духа. Понякога вие сте имали примери за това, мислите, че са халюцинации, но те са абсолютно реални и разкрити по изключение пред вашите погледи... Мъничка майчице, нашите сенки обитават полесраженията ! Все още звучи музиката на ярсотните атаки и на Марсилезата ; потрепва знамето ... но това са продължени образи, а не обективна реалност. Тези явления си остават все още непознати за вашата наука ; при все това те са били установени от ясновидците, съществата, чиято духовна структура притежава непознато за другите развитие ; всичко това, което задвижва различните вълни, с които вие сте обградени, остава незаличим образ : фотография... Вие ще разберете този процес в съвсем близко бъдеще.”

но също така - да проектираме и своето възприятие за други обекти - като отделни...

ето един прост резултат:
... смешно е - мога да си представя, че пиша с левия лакът, но не мога да си представя, че го правя с десния - в действителност пиша с дясната ръка, но знам, че съм левачка...

:) Разбира се, възможно е . С един приятел от медитациите си имаме упражнение - да се вживееш в "кожата"на друга същност ;) . Още едно усещане за холограма !