Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2010 13:25 - Холографската вселена - Майкъл Толбът (откъси)
Автор: universalnite1neo Категория: Други   
Прочетен: 4764 Коментари: 6 Гласове:
36


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Способността
За припомняне и забравяне
Холографски фотоплаки, които съдържат многобройни образи като описаните
по-горе, предоставят също и начин за разбиране на нашата способност да си
припомняме и да забравяме. Когато такава фотоплака се постави под лазерен лъч и
се накланя назад-напред различните образи, които тя съдържа, се появяват и
изчезват в един блестящ поток. Твърди се, че нашата способност да си припомняме е
аналогична на осветяването с лазерен лъч върху подобно парче филм и извикването
на определен образ. По същия начин, когато не сме в състояние да си припомним
нещо, това може би е равносилно да насочваме различни лъчи към парче филм с
много образи, но да не успяваме да намерим точния ъгъл, за да възкресим
образа/спомена, който търсим.
Асоциативната памет
В романа на Пруст „На път към Суан" глътка чай и хапка от малък кейк във
формата на раковина, известен като petite madeleine, карат по-вествователя да се
окаже неочаквано потопен в спомени от своето минало. Отначало той е озадачен, но
след това бавно, след много усилия от негова страна си припомня, че леля му често
го е черпила с чай и същите мадлени, когато е бил малко момче и именно тази
асоциация раздвижва неговата памет. Всички сме имали подобни преживявания -
слаб мирис на приготвяна храна или бърз поглед към някакъв отдавна забравен
обект ненадейно извикват някаква сцена от нашето минало.
Холографската идея предлага допълнителна аналогия за асоциативните
нагласи на паметта. За илюстрация служи друг вид техника за холографско
записване. Първо, светлината от единичен лазерен лъч отскача едновременно от-
два обекта, да речем фотьойл и лула. На отразената от всеки обект светлина след
това се дава възможност да се сблъска с другата и получената в резултат
интерференчна картина се улавя върху филма. Впоследствие винаги, когато
фотьойлът се осветява с лазерна светлина и светлината, отразена от него, мине през
филма, ще се появява триизмерният образ на лулата. Обратно, винаги когато същото
се прави с лулата, ще се появява холограма на фотьойла. Така че ако нашите мозъци
функционират холографски, един подобен процес може да бъде отговорен за начина,
по който определени обекти предизвикват точно определени, характерни спомени от
миналото.
Способността за разпознаване на познати неща
На пръв поглед нашата способност да разпознаваме познати неща може да не
изглежда чак толкова необичайна, но изследователите на мозъка отдавна са
разбрали, че тя е твърде сложна. Например абсолютната убеденост, която
изпитваме, когато зърнем познато лице сред множество от некол-костотин души, не е
само субективна емоция, но изглежда се дължи на извънредно бърза и надеждна
форма на обработка на информация в нашия мозък.
През 1970 г. физикът Питер ван Хирден публикува в английското списание
„Нейчър" статия, в която изказва предположение, че един тип холография, известен
като разпознаваща холография, ни дава начин за разбиране на тази способност. При разпознаващата холография холографски образ на обект се записва по
обичайния начин, с изключение на това, че лазерният лъч се отразява от специален
вид огледало, наричано фокусиращо огледало, преди да му се даде възможност да
докосне неекспонирания филм. Ако втори обект, подобен, но не идентичен с първия,
бъде окъпан в лазерна светлина и тя се отрази от огледалото и попадне върху
филма, след като той е проявен, върху него ще се появи ярко светлинно петно.
Колкото по-ярко и по-ясно очертано е светлинното петно, толкова по-голяма е
степента на сходство между първия и втория обект. Ако двата обекта са съвършено
различни, то светлинно петно няма да се появи. Като се постави светлочувствителна
фотоклетка зад холографския филм, устройството може да бъде използвано като
механична система за разпознаване7.
Една подобна техника, известна като интерференчна холография, също може
да обясни как ние разпознаваме и познатите, и непознатите черти на даден образ,
като например лицето на човек, когото не сме виждали от много години. При тази
техника един обект се разглежда през парче холографски филм, което съдържа
неговия образ. Когато това се направи, всяка черта на обекта, която се е променила,
откакто образът е бил първоначално записан, ще отразява светлината различно.
Човек, гледащ през филма, незабавно ще осъзнае доколко обектът се е променил и
до каква степен е останал същият. Техниката е толкова чувствителна, че даже
натискът с пръст върху гранитен блок ще се открои незабавно, а на процеса са
намерени практически приложения в индустрията за изпитване на материали8.
Фотографска памет
През 1972 г. двама изследователи на зрението от Харвард - Даниъл Полен и
Майкъл Трактенбърг - изказват предположение, че холографската теория на мозъка
може да обясни защо някои хора притежават фотографски спомени (известни също
като ейдетически спомени). Обикновено на хората с фотографска памет са им
достатъчни няколко мига, за да сканират сцената, която искат да запаметят. Когато
искат да видят сцената отново, те „прожектират" неин умствен образ, като си затворят
очите или като концентрират погледа си върху бяла стена или екран. При едно
изследване на такъв човек - професор по история на изкуството в Харвард на име
Елизабет - Полен и Трактенбърг откриват, че умствените образи, които тя проектира,
са толкова реални, че когато чете образ на страница от Гьотевия „фауст" очите й се
движат, като че ли тя чете реална страница. Като отбелязват, че образът, съхраняван
върху холографска фотоплака става все по-мъгляв с намаляването на размера му,
Полен и Трактенбърг твърдят, че може би такива хора имат по-ярки спомени, защото
по някакъв начин те имат достъп до много големи области от холограмите на
спомените си. И обратно, може би мнозина от нас имат по-малко ярки спомени,
защото достъпът ни е ограничен до по-малки области от холограмите на спомените....



Гласувай:
36



1. galatceq - Докато четях за асоциативната п...
17.08.2010 16:10
Докато четях за асоциативната памет си спомних , че при запомнянето на редица думи, детето намира общи признаци между предметите и явленията и ги квалифицира. Това значи , че този вид памет се развива от първите години на биологическия организъм ;)
цитирай
2. universalnite1neo - Ре 1. galatceq
17.08.2010 16:17
Звучи напълно логично и подкрепя тезата в откъса .
цитирай
3. galatceq - :) Ако ти се занимава - тест за фот...
17.08.2010 16:21
:) Ако ти се занимава - тест за фотографска памет : http://www.argo.bg/blog/archives/419
цитирай
4. universalnite1neo - Ре 3. galatceq
17.08.2010 16:27
:)) Тест ли ? Добре, ще го видя по-късно . Ти пробва ли го ?
цитирай
5. galatceq - :)) Тест ли ? Добре, ще го видя по-...
17.08.2010 16:34
universalnite1neo написа:
:)) Тест ли ? Добре, ще го видя по-късно . Ти пробва ли го ?

:( Нищо особено .
цитирай
6. universalnite1neo - Ре 5. galatceq
17.08.2010 16:42
Тогава да не се пробвам , доверявам се на мнението ти ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: universalnite1neo
Категория: Хоби
Прочетен: 1932317
Постинги: 148
Коментари: 2421
Гласове: 10700
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930