ГЛАВА ПЪРВА
Мозъкът
КАТО ХОЛОГРАМА
Не че светът на явленията е повреден, не в
ред, лъжлив; не че няма обекти извън нас, на
някакво равнище на реалността. Но ако
проникнете и се взрете във вселената с една
холографска система, ще достигнете до
различен възглед, до различна реалност. И
тази друга реалност може да обясни неща,
които досега оставаха научно необясними:
паранормални феномени, синхроничности,
очевидното многозначително съвпадение на
събития.
Карл Прибрам
в интервю за Сайколъджи Тудей
Загадката, от която Прибрам тръгва по пътя към формулирането на своя
холографски модел, е въпросът как и къде в мозъка се съхраняват спомените. В
началото на 40-те години на XX в., когато той за пръв път се заинтересува от тази
мистерия, общоприетото схващане е, че спомените са разположени на определено
място в мозъка. Смятало се е, че за всеки спомен, примерно за последния път, когато
сте видели баба си, или за аромата на гардения, която сте помирисали, когато сте
били шестнадесетгодишен, има определено място някъде в мозъчните клетки. Такива
следи от спомени се наричали енгра-ми и въпреки че никой не знаел от какво е
направена една енграма - дали е неврон или може би специален вид молекули -
повечето учени били убедени, че е само въпрос на време това да бъде открито.
Тяхната увереност имала основания. Изследвания на канадския неврохирург
Уайлдър Пенфийлд през 20-те години на XX в. предоставят убедителни данни, че
определени спомени имат определени места в мозъка. Едно от най-необичайните
качества на мозъка е, че самият обект не усеща пряко болката. Ако се приложи
местна упойка към скалпа и черепа, могат да бъдат извършвани хирургически
манипулации върху мозъка на човек в пълно съзнание, без той да усети някаква
болка.
В серия от експерименти с голяма научна значимост Пенфийлд използва това
обстоятелство в своя полза. Докато работи върху мозъците на епилептици, той
стимулира с електричество различни области на техните мозъчни клетки. За негово
изумление открива, че когато стимулира темпоралните лобове (областта на мозъка
зад слепоочията) на своите пациенти в пълно съзнание, те преживяват наново
минали епизоди от живота си в ярки детайли. Един от тях неочаквано преживява
наново разговор със свои приятели в Южна Африка; момче чува майка си, която
говори по телефона, и, след няколко докосвания от електрода на Пенфийлд, е в
състояние да възпроизведе целия неин разговор; жена се оказва в кухнята си и може
да чуе своя син, който свири отвън. Дори когато Пенфийлд се опитва да подведе
своите пациенти, като им разказва, че стимулира друга област, докато всъщност не го
прави, той открива, че когато докосва едно и също място, винаги възниква един и
същи спомен.
В книгата си Загадката на ума, публикувана през 1975 г., малко преди смъртта му, той пише: „Веднага стана ясно, че това не са сънища. Имаше електрически
активирания на последователния запис на съзнанието, запис, който е бил
осъществен в по-ранно преживяване на пациента. Пациентът „пре-живяваше" всичко,
което е осъзнавал през този по-ранен период, така както гледаме ретроспективни
кадри във филм."1
От своето изследване Пенфийлд стига до извода, че всичко, което сме
преживяли някога, се записва в нашия мозък - от лицето на някой непознат, който сме
зърнали сред тълпата, до всяка паяжина, която сме съзерцавали в детството си. Той
заключава, че именно затова при неговите проби ненадейно изникват спомени за
толкова много незначителни събития. Ако паметта ни е пълен запис на дори най-
рутинните действия от нашия всекидневен живот, то основателно е да се
предположи, че произволно потапяне в хроника с такъв широк обхват ще извади
наяве голямо количество незначителна информация.
Като млад стажант по неврохирургия Прибрам няма основание да се съмнява в
теорията на Пенфийлд за енграмите. Но тогава се случва нещо, което завинаги
променя мисленето му. През 1946 г. той отива да работи с големия невропсихолог
Карл Лешли в Лабораторията по биология на приматите „Йеркс", тогава в Ориндж-
Парк, щата Флорида. Повече от тридесет години този учен е посветил на своите все
по-интензивни търсения на изплъзващите се механизми, отговорни за паметта, а
Прибрам има възможността да се запознае от първа ръка с плодовете на неговата
работа. Поразителното е не само, че Лешли не успява да намери доказателства за
енграмата, но в действителност неговото изследване като че ли престава да
подкрепя всички открития на Пенфийлд.
Лешли тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато
преминават през лабиринт. След това хирургически отстранява различни части на
мозъците им и отново ги подлага на проверка. Целта му е буквално да изреже частта
от мозъците на плъховете, която съдържа спомена за уменията, добити при
преминаване на лабиринта. За своя изненада открива, че която и част от мозъците
им да изреже, той не може да унищожи техните спомени. Често се случва
двигателните умения на плъховете да намалеят и те тромаво да се препъват през
лабиринта, но даже с отстранени масивни части от мозъците им техните спомени
остават напълно непокътнати.
За Прибрам това са невероятни открития. Ако спомените имат определени
места в мозъка по същия начин, по който книгите имат определени места на
библиотечните рафтове, защо хирургическите грабежи на Лешли изобщо не им
въздействат? Единственият отговор за Прибрам изглежда е, че спомените не са
разположени в точно определени мозъчни области, а по някакъв начин са разпилени
или разпръснати из целия мозък. Проблемът е, че той не познава механизъм или
процес, който може да обясни такова състояние на нещата.
Лешли е още по-малко убеден и по-късно пише: „Понякога чувствах, докато
преглеждах данните за локализирането на следите на паметта, че логичният и
неизбежен извод е: запаметяването и научаването на нещо изобщо са невъзможни.
Но въпреки това, въпреки наличието на такива данни против него, научаването
наистина понякога се осъществява."2 През 1948 г. Прибрам получава работа в Йейл
и, преди да напусне, помага за подробното описване на монументалните
тридесетгодишни изследвания на Лешли.
ПРОБИВЪТ
В Йейл Прибрам продължава да обмисля идеята, че спомените са разпръснати
навсякъде в мозъка, и колкото повече размишлява, толкова по-убеден става. В края
на краищата, пациенти, на които са отстранени части от мозъка по медицински
причини, никога не страдат от загуба на определени спомени. Отстраняването на
голяма част от мозъка може да направи спомените по-смътни, но никой не излиза от
хирургията със загуба на някаква избрана част от спомените си. По същия начин
хора, получили травми по главата при автомобилни катастрофи или други инциденти,
никога не забравят половината от семейството си или половината от романа, който са
чели. Даже отстраняването на отрязъци от темпоралните лобове, областта от
мозъка, която толкова се откроява при изследванията на Пенфийлд, не създава
празноти в спомените на човека.
Мнението на Прибрам се затвърждава впоследствие от невъзможността той и
други изследователи да повторят резултатите на Пенфийлд, когато стимулират
мозъци на хора, които не са епилептици. Дори самият Пенфийлд не е в състояние да
повтори резултатите си при такива пациенти.
Въпреки натрупващите се данни, че спомените са равномерно разпръснати,
Прибрам все още недоумява как може мозъкът да извърши подобен подвиг, който
изглежда направо магия. И тогава, в средата на 60-те години на XX в., той прочел в
„Сайънтифик Америкън" поразила го като гръм статия, в която се описва първото
конструиране на холограма. Не само идеята за холографията го поразява, но и това,
че тя предлага решение на загадката, с която се е борил............

С интерес очаквам продължението на книгата .

:) Добре си дошъл, ще прочетеш още интересни неща, даващи различна представа за света.

Повече за Карл Прибрам : http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_H._Pribram (английски)

Чета и си помислих - колко малко сме научили в училище за човешкия мозък ;) . Едва сега имаме достъп до повече знания !

Меко казано .... в момента чета и една книга на Майкъл Нютън , виж какъв откъс има в една от главите : Струва ми се, че науката квантова механика едва сега открива нещо, което подложените на Живот между преражданията хипноза клиенти говорят от години. Учените твърдят, че субатомните частици под въздействието на енергийни вълни запаметяват и съхраняват всякакви образи на живи и неживи обекти на Земята . Събитията представляват модели на чиста вибрационна енергия и никое човешко преживяване не може да изчезне така, че да не може да бъде възстановено за анализ във вечността на отвъдния свят. Очевидно оставяме следи от своята енергия, подобни на пръстови отпечатъци, на всяко географско място, където присъствието ни е регистрирано за вечни времена. Тези енергийни вълни имат и способността да изграждат множество различни модели на възможни бъдещи събития в живота ни ..... Въпреки това, както виждаме в другите случаи, описани в тази книга, минало, настояще и бъдеще съществуват в единение във вечността на духовния свят.

От коя книга е този откъс, не ми е познат ?

;) "Спомени от отвъдното" - излезе съвсем скоро от печат , затова не я знаеш още.

Много е интересно!

Интересно !

:) Има и в следващите откъси интересни факти !

4akame s neturpenie...mnogo intriguva6to..

:) Издавам малко от следващата част : Да създава илюзията, че нещата са разположени там, където не са, е най-
типичният признак на една холограма. Както бе споменато, ако погледнете някоя
холограма, тя като че ли има пространствена про-тяжност, но ако прекарате ръката си
през нея, ще установите, че там няма нищо. Въпреки това, което ни казват сетивата
ни, никакъв инструмент не ще улови присъствието на някаква ненормална енергия
или вещество там, където холограмата изглежда да виси. Така е, защото холограмата
е виртуален образ - образ, който изглежда разположен някъде, където не е, и
пространствената му протяжност е не по-голяма от тази на триизмерния ви образ,
който виждате, когато се погледнете в огледалото.

Тази книга промени доста от възгледите ми за света и живота. Сега знам, че нищо не е такова каквото го виждам. Всичко е една мозъчна проекция.

Действително - в това триизмерно пространство мозъкът играе ролята , но аз ще допълня, че и извън него е холограмна проекция - чак до Първоизточника ;)

Само обръщам внимание, че умозрителната теза за 'холографски' мозък или Вселена не е подкрепена експериментално. Употребена е много интригуващо за лаици, но фриволно и по аналогия, откъснато от това, което е ФЕНОМЕНЪТ на създаването на холографско изображение чрез излъчване на кохерентен светлинен поток. /В частност, добре, ако Вселената е холография, възниква пак въпросът за нехолографския й ПЪРВООБРАЗ и за проектиращия я поток и двата извън нея самата.
Вместо да измисляме мозъка-холограма, с още малко изобретателско въображение, можем да имаме ПРЕДСТАВАТА за феномена на ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО като духовно същество- в КОНКРЕТЕН и ПОЗНАВАЕМ свръхсетивен свят, чиято /на човека/ памет е извън физическия свят в нефизическия орган, който е породил както една река руслото си, своята проекция и физическо представителство /в хода на отношенията на човека с този физически свят/ в онова, което откриваме като феномена на /човешкия/ 'мозък'.
Имам предвид конкретна и логично познаваема свръхсетивна реалност, в чието опознаване добиват НАУЧНО обяснение нашите опит и наблюдения.
/Това е доста различно от посочените фриволни прозрения-предположения на Прибрам./

Не знам дали се занимаваш с медитация и концентрация върху фините нива, но ако си го правил - няма начин да не си стигнал до извода за холографския модел ;) Прибрам е стигнал до този извод по друг начин ....

Струва ми се понякога, че сме като добре измислени машини...

Чак машини ... не бих казал , по-скоро неосъзнати сътворци ;)

Тази книга я четох миналата година ако не се лъжа. Доста интересно четиво, но има и откровенни неточности. Дали умишлено или не, автора преиначава или дори си измисля различни данни от изследвания, част от които съм чел. Въпреки това книгата е интересна и хвърля един нестандартен поглед върху вселената. Аз лично я прочетох на един дъх. Разбира се не трябва да се взима на сериозно, а повече акто занимателно четиво.

Въпрос на виждане как ще се ползва информацията от книгата . За себе си мога да кажа, че по-голямата част я взимам съвсем сериозно, защото съвпада с други източници на информация плюс мои опитности ;)

Пак ме изненадваш с нещо интересно. Не съм чел книгата, но ми стана много любопитно. Ще трябва да я прочета.

:) Разбира се - ти вече знаеш, че винаги се старая да подбирам разширяващи кръга на познаваемото неща . Поздрави !

Това с мозъка е много интересно от физиологическа гледна точка. Да, ама при 40 сеанса с ЕСТ вече сте без памет. Вижте филмите с потърпевшите в Ютуба. А Швеция и Норвегия са водещи по принудително даване на ЕСТ (на социално и политактивните си граждани - един вид гражданско оподчинение на опърничавите).